Уикипедия

Антон Станишев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м форматиране: 20x параметри
Ред 5:
| починал-място = [[Никопол]], [[България]]
}}
'''Антон Гешов Станишев''', известен като '''Дебралията''', е виден български [[дърворезба]]р и [[зограф]], представител на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]].<ref name="Василиев 194">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 194 |url= |accessdate=}}</ref>
 
==Биография==
Роден е в град [[Крушево (град)|Крушево]] около 1828 година в семейството на резбаря и строител [[Гешо Станишев]].<ref name="Василиев 191">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 191 |url= |accessdate=}}</ref> По-малък брат е на резбаря [[Димитър Станишев (резбар)|Димитър Станишев]], при когото дълго време се учи. Около 1840 година заедно с брат си Димитър и [[Петър Филипов|Петър Филипов Гарката]] работят върху главния иконостас на църквата „[[Рождество Богородично (Рилски манастир)|Рождество Богородично]]“ в [[Рилски манастир|Рилския манастир]].<ref name="Василиев 194"/>
 
След завършването на рилския иконостас братя Станишеви се отделят от Петър Гарката и започват самостоятелно работа.<ref name="Василиев 194"/> Работят владишкия трон и амвона в „[[Благовещение Богородично (Прилеп)|Благовещение Богородично]]“ в Прилеп, а по-късно и иконостаса на църквата.<ref name="Василиев 195">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 195 |url= |accessdate=}}</ref> Двамата братя работят в Охрид, в църквата „[[Богородица Каменско|Света Богородица Каменско]]“,<ref name="Василиев 195"/> в която в 1845 година правят иконостаса, амвона и владишкия трон.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ohrid.gov.mk/index.asp?novostiID=143 | заглавие = Охрид и неговите ризници | достъп_дата = 2015-03-28 | фамилно_име = Кузмановски | първо_име = Ристо | дата = | труд = | издател = Општина Охрид | език = | цитат = }}</ref> Изработват иконостаса, амвона и владишкия трон за „[[Благовещение Богородично (Прилеп)|Благовещение Богородично]]“ в Прилеп, иконостас на църква в [[Чачак]] и иконостаса за „[[Свети Илия (Дойран)|Свети Илия]]“ в Дойран, разрушена през Първата световна война.<ref name="Василиев 193">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 193 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="Василиев 195"/>
 
В 1864 година се установява с брат си в Калофер, където откриват резбарска работилница и основават [[Калоферска резбарска школа|Калоферската резбарска школа]]. Постепенно върху творчеството на Станишеви повлияват европейски стилове, което е видимо в иконостаса на пловдивската църква „[[Света Богородица (Пловдив)|Света Богородица]]“ и в проскинитариите на храмовете „[[Св. св. Константин и Елена (Пловдив)|Св. св. Константин и Елена]]“ и „[[Света Марина (Пловдив)|Света Марина]]“.<ref name="Василиев 195"/>
 
В 1866 година Димитър се връща в родния си град и начело на калоферските майстори застава Антон - работят в частни и обществени сгради в Карлово, Казанлък и други селища. Дело на Антон Станишев са владишкият трон в „[[Свети Йоан Предтеча (Казанлък)|Свети Йоан Предтеча]]“ в Казанлък, владишкият трон в „[[Успение Богородично (Шипка)|Успение Богородично]]“ в Шипка, царските двери и кръстове в „[[Свети Тодор (Иван Вазово)|Свети Тодор]]“ в Химитлии и в църквата в Махалата, царските двери, иконостасите и владишките тронове в „[[Света Богородица (Карлово)|Света Богородица]]“ и „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в Карлово, кръстът и царските двери в „[[Св. св. Петър и Павел (Сопот)|Св. св. Петър и Павел]]“ в Сопот, царските двери и перде в едната църква в Панагюрище и във втората в същия град иконостасът, кръстът и дверите в „Свети Николай“ в Чирпан.<ref name="Василиев 196">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 196 |url= |accessdate=}}</ref>
 
След това се мести в Северна България и в 1862 година работи иконостаса за девическия манастир „Свето Благовещение“ (взривен в 1959 г.), а на следната 1863 година иконостаса за църквата в село Гъбене, Севлиевско. От 1863 до 1865 година работи иконостаса в „[[Света Неделя (София)|Свети Крал]]“ в София, в 1866 година - този в „[[Свети Никола (Дряново)|Свети Никола]]“, в 1867 година - в „[[Рождество Богородично (Велико Търново)|Света Богородица]]“ в Търново, а на следната 1868 година прави иконостаса в „[[Свети Спас (Велико Търново)|Свети Спас]]“ в Търново. В 1870 година изработва иконостаса на „[[Възнесенска църква храм-паметник „Свети Софроний Епископ Врачански“|Възнесение Господне]]“ във Враца, в 1872 година на „[[Света Троица (Свищов)|Света Троица]]“ в Свищов. В 1874 година прави иконостаса на „[[Свети Георги (Тулча)|Свети Георги]]“ в Тулча, на следната 1875 година иконостас в Джумая и два иконостаса в котленската църква „[[Света Троица (Котел)|Света Троица]]“. Връща се в Свищов и в 1881 прави иконостаса на „[[Св. св. Кирил и Методий (Свищов)|Св. св. Кирил и Методий]]“. В 1884 година този на „[[Свети Николай (Враца)|Свети Николай]]“ във Враца, в 1885 година иконостас в Разград, в 1890 година в „[[Св. св. Петър и Павел (Силистра)|Св. св. Петър и Павел]]“ в [[Силистра]] и в 1893 година иконостаса и владишкия трон за църквата в Ново село.<ref name="Василиев 196"/><ref>Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.611.</ref><ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр.44-45.</ref>
 
Има сведения, че Станишев е работил и в Тетевен, където направил великолепния амвон в църквата „[[Вси светии (Тетевен)|Вси светии]]“. На него се приписва и иконостасът в църквата „[[Свети Димитър (Лясковец)|Свети Димитър]]“ в Лясковец, разрушен в 1913 година от земетресение и възстановен по-късно от тревненския резбар Иван Н. Касев от лозницата нагоре.<ref name="Василиев 197">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 197 |url= |accessdate=}}</ref>
 
След поръчката в Ново село, Станишев получава паралитичен удар и престава да работи.<ref name="Василиев 197"/>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Антон_Станишев“.