Кирил Фитовски: Разлика между версии

Кирил Фитовски е роден в 1864 или 1865 година<ref>Към датата на смъртта си - 1 февруари 1900 г., Фитовски е 35-годишен. Вижте: {{cite book |title= Петдесет 50-те най-големи атентата в българската история: Класация на най-важните заговори, покушения, саботажи и отвличания до 2000-та година |last= Благов|first= Крум|authorlink= |coauthors= |year= 2000|publisher= „Репортер“|location= |isbn= |pages= 125|url= |accessdate=}}</ref> в [[Свищов]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]].<ref>{{cite book |title= Българският национален въпрос в българо-румънските отношения 1878-1902 година|last= Попов |first= Жеко |authorlink= |coauthors= |year=1994 |publisher= ИК „Медиаком“ |location= София |isbn= |pages=426|url= |accessdate=}}</ref> Автор е на няколко публицистични брошури.

През декември 1899 година Фитовски се среща в Русе с председателя на ВМОК [[Борис Сарафов]]. Сарафов го вербува да доставя пушки от Румъния и Фитовски взима 700 лв. аванс за покупката на 1000 пушки система [[Мартини Хенри|„Хенри Мартин“]] и заминава за Букурещ. Същевременно обаче информира османския посланик в Букурещ за действията на ВМОК и Портата енергично иска от българското правителство да вземе мерки срещу Върховния комитет. Сарафов реагира веднага, изпращайки терористи в Букурещ начело с [[кукушани]]на Никола Митев. На 1 февруари 1900 година вечерта Фитовски е причакан в един от крайните квартали на румънската столица и е убит с брадва от Бойчо Илиев, прикриван от председателя на македонското дружество в Букурещ българския студент Александър Трифонов.<ref>{{cite book |title= Сензационните престъпления и катастрофи в България: хроника 1897-1912 |last= Мирков|first= Александър|authorlink= |coauthors= |year= 2009|publisher= Гутенберг|location= |isbn= |pages= 53 - 54|url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Българският национален въпрос в българо-румънските отношения 1878-1902 година|last= Попов |first= Жеко |authorlink= |coauthors= |year=1994 |publisher= ИК „Медиаком“ |location= София |isbn= |pages=426 - 427|url= |accessdate=}}</ref>

{{цитат|Нека станалото с Фитовски служи за пример на всички продажни елементи, които трябва да разберат, че където и да се намират, ще получат наградата си. Господ забавя, но не забравя. И македонците не забравят...<ref name="Мирков 54">{{cite book |title= Сензационните престъпления и катастрофи в България: хроника 1897-1912 |last= Мирков|first= Александър|authorlink= |coauthors= |year= 2009|publisher= Гутенберг|location= |isbn= |pages= 54|url= |accessdate=}}</ref>}}

{{цитат|Буйствата на комитета ни презъ това време се правѣха по три побуждения... 3-то очистване шпиони тукашни, откривани отъ насъ и въ странство. Всичкитѣ наказания ставаха съ съгласието на [[Гоце Делчев|Дѣлчева]] и на [[Георче Петров|Гьорчо]]... Фитовски дойде да ни предлага да ни купи пушки отъ Ромъния. [[Александър Протогеров|Протогеровъ]] ми го представи. Азъ му се заканихъ, въ случай че ни излъже. Той отиде при турския посланикъ та издаде всичко за пари. Изеде и наши пари.<ref>{{cite book |title= Спомени на Дамянъ Груевъ, Борисъ Сарафовъ и Иванъ Гарвановъ. Съобщава Л. Милетичъ |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1927 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга V, Печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages= 53|url=http://www.strumski.com/books/Спомени%20на%20Даме,%20Сарафов%20и%20Гарванов.pdf |accessdate=}}</ref>}}

Убийството на Фитовски получава силен отзвук в румънското общество. Общественото мнение не одобрява убийството, но също така и предателството на Фитовски. Същевременно атентатът показва на Румъния, Османската империя и Европа широката мрежа на Върховния комитет. Румънското правителство обвинява Комитета в терористична дейност и упреква българското правителство, че го подкрепя. Букурещ настоява пред българският агент [[Димитър Теодоров]] да се ограничи дейността на Македонския комитет и заявява, че няма да допусне втори такъв инцидент. Обяснения от Теодоров искат руският, английският, австро-унгарският и италианският представител в румънската столица. България се опитва да представи атентата като изолиран случай, дело на частни лица и да разпръсне съмненията, че Комитетът подготвя въстание в Македония.<ref>{{cite book |title= Българският национален въпрос в българо-румънските отношения 1878-1902 година|last= Попов |first= Жеко |authorlink= |coauthors= |year=1994 |publisher= ИК „Медиаком“ |location= София |isbn= |pages=427|url= |accessdate=}}</ref>

* {{cite book |title= Българска бесса |last=Фитовски |first=Кирилъ Г |authorlink= |coauthors= |year=1890 |publisher= |location=|isbn= |pages= |url= |accessdate=}}

* {{cite book |title= Мѫчно ми е |last=Фитовски |first=Кирилъ Г |authorlink= |coauthors= |year=1893 |publisher= |location=Букурещъ |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}

* {{cite book |title= Излъганъ адвокатъ |last=Фитовски |first=Кирилъ Г |authorlink= |coauthors= |year=1894 |publisher= |location=Видинъ |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}

* {{cite book |title= Евреитѣ въ България. Употрѣбяватъ ли евреитѣ християнска кръвь? (Книжка първа) |last=Фитовски |first=К. Г. К |authorlink= |coauthors= |year=1895 |publisher= Печатница на Овадия |location=Никополъ |isbn= |pages= 9 |url= |accessdate=}}

* {{cite book |title= Портретъ на двама либерали. Комедия въ две дѣйствия |last= Фитовски |first=К. Г. К|authorlink= |coauthors= |year= 1896|publisher= Печатница на г. Йосифъ Овадия|location= Никополъ |isbn= |pages= 48|url= |accessdate=}}

* {{cite book |title= Нѣколко думи по еврейския въпросъ, подигнатъ отъ в. „[[Странджа (1896 - 1899)|Странджа]]“, „[[Отзив (1897 - 1913)|Отзивъ]]“ и други антисимити |last= Фитовски|first= К. Г. К|authorlink= |coauthors= |year= 1898|publisher= Печатница Н. Петровъ|location= Варна|isbn= |pages= 8|url= |accessdate=}}

* {{cite book |title= Евреитѣ въ цѣлия свѣтъ. Свитъкъ I-й |last= Фитовски|first= К. Г. К|authorlink= |coauthors= |year= 1898|publisher= Печатница А. Н. Данковъ и С-ие |location= Свищовъ |isbn= |pages= 51 |url= |accessdate=}}