Умаяди: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 100:
 
== Път към властта ==
С възкачването на курейша [[Халиф Усман|Усман ибн Афан]] като трети ''Предводител на правоверните,'' родствените му омаяди получават достъп до важни постове, което среща недоволството на [[Бану Хашим|хашемити]]те . През [[639]] г. омеядският първенец и защитник на [[Мека]] '''[[Муавия I ибн Абу Суфиян|Муавия ибн Суфян]]''' става управител на бившата [[Римска провинция|римска провинция]] [[Арабско завоюване на Сирия|Палестина]], а след смъртта на [[Абу Убайда]] [[Сирия (римска провинция)|и на Сирия]]. През този период Халифатът [[Арабско завоюване на Персия|вече е покорил]] [[Сасанидска империя|Сасанидското царство]] и обект на арабската военно-политическа експанзия става [[Византия|Византийската империя]]. Енергичният Муавия показва особено усърдие в тази насока и изгражда опитна армия по [[римска империя|римски образец]] от [[Сирийска православна църква|сирийски християни]]. През 655 г. управителят на Сирия взема дейно участие в подготовката и победата на арабския флот в [[Битка на Мачтите|Битката на Мачтите]], която отваря [[Средиземноморие]]то за [[Ислям]]а.
 
На [[20 юни]] [[656]] халиф Усман е убит и за негов наследник е обявен [[Али ибн Аби Талиб|имам Али]]. Изборът е оспорен от Муавия и избухва първата мюсюлманска гражданска война между [[шиити]] и сунити, т.нар. ''[[Фитна]]''. Въпреки успехите на Али на бойното поле омаядът ловко подвежда чрез съдебен арбитраж четвъртия халиф да отстъпи от военно решение, с което основоположника на шиизма губи подкрепата на много от емирите си. Изоставилите Али са наречени [[хариджити]] и на [[26 януари]] [[661]] един от тях – ''Абд ал-Рахман'', убива имам Али в [[Наджаф|Куфа]]. Това окончателно отваря пътя на Муавия към халифата и той установява столицата на Омеядската [[теокрация]] в сирийското си седалище [[Дамаск]].