Габрово (община Струмица): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 11x параметри
Ред 29:
Селото е основано от анагност Драгое около църквата „Св. св. Архангели Михаил и Гавраил“, за която [[Сърбия|сръбският]] цар [[Стефан Душан]] издава специална грамота. Впоследствие се издига втора църква „Света Богородица“ и двата храма получават дарения от сръбския властел кесар Войхна и регионалния владетел [[деспот]] [[Йоан Углеша]]. През 1374/5 г. Габрово с двете църкви е дарено от деспот [[Йоан Драгаш]] и брат му господин [[Константин Драгаш|Константин]] на атонския манастир [[Свети Пантелеймон (Атон)|„Свети Пантелеймон“]].<ref>Хр. Матанов. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 225</ref>
 
През XIX век селото е чисто българско. Църквата „[[Свети Илия (Габрово)|Свети Илия]]“ е от XIX век.<ref name="Николовски 195">{{Цитат периодика| last = Николовски | first = Дарко | authorlink = | coauthors = | year = | month = | title =Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка | journal =Патримониум.mk | volume = 7 | issue =12 | pages =195 | doi = | id = | url =http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_7/013%20=%20031_2%20Patrimonium%202014%20Darko%20Nikolovski.pdf | format = | accessdate = }}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Габрово е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 185 [[българи]] и 35 [[ислям|мюсюлмани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.186-187.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. селото е населявано от 710 жители, от които 460 българи [[християнство|християни]] и 250 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_08.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.159.]</ref>
 
В началото на 20 век цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в селото има 480 патриаршисти [[гъркомани]]. Там функционира гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.106-107.</ref>
Ред 73:
* {{BGR-флаг}} Атанас Нушков, деец на ВМОРО, четник на [[Коста Христов Попето]]<ref>Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.</ref><ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 713.</ref>
* {{MKD-флаг}} [[Манол Пандевски]] (1925 - 1998), историк от Република Македония
* {{BGR-флаг}} Панде Брадев (? - 1905), български революционер от ВМОРО, ръководител на местния комитет, убит от турци платени от гръцката пропаганда, в отговор е убит гъркоманинът Никола Попкостакев в Струмица.<ref name="Струмица и Струмичко">{{cite book |title= Струмица и Струмичко низ историјата |last= Пандевски | first= Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката |authorlink= |coauthors= |year=1969 |publisher=Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица |location=Струмица |isbn= |pages=256 |url= http://makedonija.rastko.net/cms/files/books/4c2946e5bc923|accessdate=2015-01-12}}</ref>
 
; Починали в Габрово