Гавриил III Скопски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м форматиране: 16x параметри |
||
Ред 11:
== Биография ==
Роден е в [[Смирна]] или в Ксантия.<ref name="ЈЕР 105">{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович
Първоначално и срешу него, както срещу предшественика му, се надига недоволство от българското население в епархията, като най-остър е конфиктът за манастирските имоти и най-вече за [[Кучевищки манастир|Кучевищкия манастир]], но митрополит Гавриил провежда гъвкава политика, като постепенно се забикаля с българи помощници. Така например взима за свой архидякон, а после и протосингел Софроний, родом от София, за иконом поп Димитър, взима при себе си и архимандрит Серафим от Тетово и други. Протосингелът му Софроний е хиротонисан за Перистерски епископ в 1838 година и е назначен за викарий на Скопска митрополия. Гавриил също така знае български език, като самият той твърди, че майка му е българка<ref>Кирил, Патриарх Български, 100 години от учредяването на Българската екзархия, Синодиално издателство, 1971, стр. 255.</ref>, и служи в черквата на гръцки и църковнославянски. Според български източници говорил на населението:
Ред 19:
Гавриил покровителства развитието на българската книжовност в 1836 година не се противопоставя на новооткритото българско общинско училище. След [[Гюлхански хатишериф|Гюлханския хатишериф]], който облекчава положението на църквата, Гавриил съдейства за издигането в 1834 - 1835 година на нова катедрална църква „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“, построена на място, което е подарено от хаджи [[Трайко Дойчинович]] и осветена от Гаврил Скопски на 1 май 1835 година. Също така малко по малко Гавриил спечелва благоразположението на скопския валия [[Хавзи паша Скопски|Амзи паша]] и на Хаджи Трайко.<ref name="Темелски"/>
Митрополит Гаврил, архидякон Софроний и иконом поп Димитър в 1840 година настояват да бъде издадена българската книга на [[Кирил Пейчинович]] „[[Утешение грешним]]“.<ref name="Маркова 58">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина
Митрополит Гавриил остава в Скопие до 1843 година, когато умира. Тържествено е погребан в новата катедрална църква „Света Богородица“.<ref name="Темелски">[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_3.html#3_2 Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.]</ref><ref name="Михайлов">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.promacedonia.org/im_statii/im_s5p.html | заглавие = Как се бранеше народът | достъп_дата = 17 септември 2013 г | фамилно_име = Михайлов | първо_име = Иван
== Бележки ==
|