Уикипедия

Петър Завоев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м форматиране: 13x параметри
Ред 23:
По време на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912–1913 година служи като куриер в нестроевата рота на 12 лозенградска дружина на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913. Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“, София 2006, стр. 262</ref> След окупацията на Вардарска Македония от България по време на Първата световна война в 1915 година се завръща в Македония. След войната е сред редакторите на списание „Ново време“ (1919–1923).
 
През [[1923]] година е един от основателите на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] и председател на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Щипското благотворително братство]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mni.bg/2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 2015-10-10|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Македонски научен институт|език= |цитат= }}</ref> С фейлетони, разкази, критики, историко-географски и етнографски бележки сътрудничи в много хумористични и други издания – вестниците „Македония“, „[[Литературен глас]]“, „Мир”, „Щурец“, „Заря“, „Обзор“, списанията „[[Македонски преглед]]“, „Родина“ и други. Той е един от основателите на Дружеството на столичните журналисти.
 
След [[1944]] година П. Завоев е преследван от властите. В периода [[1949]]–[[1953]] година той е изселен в [[Ловеч]].
Ред 32:
В списъка на литературата, обявена за изземване съгласно ХІІ Постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 г., е включена книгата му „Град Щип“.<ref>Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944-1950. София, 1995, с. 29.</ref>
 
По-известните псевдоними на П. Завоев са: Прохор Пчински, Петър Сладкодумов, Пиеро, Белоглавов, Дон Педро, Гаврил Лесновски, Макар Чудра, Хаджи Еремия, Онуфрий Бодкин, Отински и други.<ref name="РБЛ 44">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 44 |url= |accessdate=}}</ref>
 
=== Съчинения ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Завоев“.