Устойчивост (корабоплаване): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x7); форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 1:
[[ФайлFile:Ivory Tirupati with heavy list 3.jpg|thumb|right|[[Хладилен кораб|Хладилния кораб]] ''Ivory Tirupati'' — с отрицателна ''начална устойчивост'']]
'''Устойчивост''' — способността на [[плавателен съд|съда]] да противостои на външните сили, които предизвикват у него [[крен]] или [[диферент]] и да се връща към състояние на [[механично равновесие|равновесие]] след края на въздействието<ref name="sve">Остойчивость корабля // Объекты военные — Радиокомпас / [под общ. ред. Н. В. Огаркова]. — М. : Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1978. — (Советская военная энциклопедия : [в 8 т.] ; 1976—1980, т. 6).</ref>. Също и раздел от „Теория кораба“, който изучава устойчивостта.
 
Ред 6:
Устойчивостта е едно от най-важните мореходни качества на съда<ref name="sve" />. Използвано по отношение на [[плавателен съд|кораб]] се използва уточняващата характеристика ''корабна устойчивост''.<ref>По традиция се запазва несъгласуваността на термините: предмет на теорията на ''кораба'' е плавателния ''съд''.</ref> ''Запас на устойчивост'' се нарича степента на защитеност на плавателното средство от преобръщане.
 
Външното въздействие може да е обуславено от урад на [[вълна]], порив на [[Вятър|вятъравятър]]а, смяна на [[Курс (ветроходство)|курса]] и т.н.
 
== Видове устойчивост ==
Ред 18:
 
== Начална напречна устойчивост ==
[[ФайлFile:StaticStability.svg|thumb|right|Начална напречна устойчивост. Системата от сили действащи на съда.]]
При крен устойчивостта се разглежда като начална при ъгли до 10-15°. В тези предели възстановителното усилие е пропорционално на ъгъла на крена и може да се опреди с прости линейни зависимости.
 
Ред 134:
 
== Диаграма на устойчивост ==
[[ФайлFile:Stability curve NT.svg|thumb|right|Диаграма на устойчивост (нормална). <br /> ''Θ'' — ъгъл на наклон; ''GZ'' — рамо на ''статичния'' възстановяващ момент; ''B'' — текущ ъгъл; ''A'' — работа на възстановяващия момент; ''C'' — ъгъл на залязване]]
[[ФайлFile:CurvabrazosGZ.PNG|thumb|right|Диаграма на устойчивост (S-образна)]]
[[ФайлFile:Angle of Loll.jpg|thumb|right|Диаграмма на устойчивост (с падове)]]
[[Диаграма]] на устойчивост се нарича зависимостта на възстановяващото усилие от ъгъла на наклон. Понякога се нарича и диаграма на Рид (Едуард Джеймс Рид), в чест на инженера, който започва да я прилага. За напречната устойчивост (за която е и първоначално създадена от Рид) координати са ъгъла на крена ''Θ'' и рамото на възстановяващия момент ''GZ''. Може да се смени рамото със самия момент ''M'', от което обаче вида на диаграмата не се променя.
 
Ред 240:
Типичен случай са течните товари (гориво, масло, баластна и котелна вода) в цистерни, които са частично пълни, т.е. имащи свободна повърхност. Такива товари са способни да се разливат при наклон. Ако течния товар запълва цистерната напълно, то той е еквивалентен на закрепения товар.
 
[[ФайлFile:Free Surface Effect.PNG|thumb|right|300px|Влияние на свободната повърхност върху устойчивостта]]Ако течността запълва частично цистерната, т.е. има свободна повърхност, заемаща винаги хоризонтално положение, то при наклон на съда на ъгъл ''θ'' течността се разлива по посока на наклона. Свободната повърхност ще приеме такъв ъгъл относително КВЛ.
 
Нивото на тячния товар отсича равни по големина обеми от цистерните, т.е. те са подобни на равнообемни водолинии. Затова момента, предизвикан от разливането на течния товар при крен ''δm<sub>θ</sub>'', може да се представи аналогично на момента на устойчивост на формата ''m''<sub>ф</sub>, само че ''δm<sub>θ</sub>'' противоположно на ''m''<sub>ф</sub> по знак:
Ред 266:
 
== Динамична устойчивост ==
[[ФайлFile:DynamicStabilityShip.PNG|thumb|right|Динамична устойчивост на съд]]
За разлика от статичното, динамичното въздействие на силите и моментите дава на съда значителни ъглови скорости и ускорения. Затова тяхното влияние се разглежда като [[енергия|енергии]], по-точно във вида им на [[Механична работа (физика)|работа]] на силите и моментите, а не в самите сили и моменти. При това се използва теорема на [[Кинетична енергия|кинетичната енергия]], съгласно която, нарастването на кинетичната енергия от накланящия се съд е равно на работата на действащите на него сили.