Гайтаниново: Разлика между версии

В началото на XVIII век е е построена църквата „[[Свети Георги (Гайтаниново)|Свети Георги]]“, открито е и [[килийно училище]]. През 1839 година е построена църквата „[[Свети Никола (Гайтаниново)|Свети Никола]]“ с часовник на камбанарията.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том I |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=185 |url= |accessdate=}}</ref> През [[1858]] в Гайтаниново е отворено новобългарско училище с пръв учител [[Георги Зимбилев]]. Жителите на селото участват активно в борбите на българите за църковна независимост и новобългарска просвета.<ref name="epk.185"/> На 6 декември 1869 година в Гайтаниново се провежда [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народен събор]], организиран от българските общини в Неврокопско, Драмско, [[Сер]]ско и [[Мелник|Мелнишко]]. След тържествена служба в местната църква се прогласява категоричното отказване от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и искането за учредяване на обединена Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Серска българска епархия.<ref>Енциклопедия Пирински край, Том 2, Благоевград, 1999, стр. 17.</ref> Според заслужилият възрожденския учител [[Спас Прокопов]] в годините 1869 - 1870 селото се превръща в център на българщината в Неврокопско, благодарение на местното българско училище. Гърците наричат в това време Гайтаниново ''"свещенното свърталище на българите"''.<ref>Автобиография на Спас Прокопов. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането. София, 1979, стр. 193</ref>

През 19 век Гайтаниново е чисто българско село, числящо се към [[Неврокоп|Неврокопската]]ската [[кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Гайтаниново (Gaïtaninovo)'' е посочено като село със 180 домакинства и 640 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126-127.</ref>

[[ФайлFile:Kocho Mavrodiev IMARO.JPG|дясно|мини|Кочо Мавродиев]]

[[ФайлFile:Ivan-Stoykov.jpg|дясно|мини|ген. Иван Стойков]]