Галактика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
fixed typo Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м без right/дясно в картинки (x2); форматиране: 1x параметри |
||
Ред 45:
През 1912 година американецът [[Весто Слайфър]] прави спектрографски изследвания на най-ярките спирални мъглявини, за да определи дали те са съставени от вещества, характерни за планетарните системи. Той установява, че спиралните мъглявини имат голямо [[червено отместване]], което показва, че те се отдалечават от Земята със скорост, по-голяма от [[втора космическа скорост]] на Млечния път. Това означава, че те не са гравитационно свързани с Млечния път и вероятно не са част от него.<ref>{{cite journal | last = Slipher | first = V. M | year = 1913 | title = The radial velocity of the Andromeda Nebula | journal = Lowell Observatory Bulletin | volume = 1 | pages = 56–57 | bibcode = 1913LowOB...2...56S | lang = en}}</ref><ref>{{cite journal | last = Slipher |first = V. M | year = 1915 | title = Spectrographic Observations of Nebulae | journal = Popular Astronomy | volume = 23 | pages = 21–24 | bibcode = 1915PA.....23...21S | lang = en}}</ref> През 1917 година американецът [[Хебър Къртис]] наблюдава появата на [[нова звезда]] в Голямата мъглявина Андромеда. Преглеждайки фотографския архив, той намира още 11 нови, които средно са значително по-бледи от наблюдаваните в Млечния път. Така той оценява разстоянието до мъглявината на 150 хиляди парсека и става привърженик на хипотезата за островните вселени, според която спиралните мъглявини са самостоятелни галактики.<ref>{{cite journal | last = Curtis | first = H. D | year = 1988 | title = Novae in Spiral Nebulae and the Island Universe Theory | journal = Publications of the Astronomical Society of the Pacific | volume = 100 | pages = 6 | bibcode=1988PASP..100....6C | doi = 10.1086/132128 | lang = en}}</ref>
През 1920 година се провежда т.нар. „Велик дебат“ между Харлоу Шапли и Хебър Къртис за характера на Млечния път, спиралните мъглявини и размерите на Вселената. В подкрепа на твърдението си, че Голямата мъглявина Андромеда е външна галактика, Къртис отбелязва видимите тъмни ивици, наподобяващи прашните облаци в Млечния път, както и значителното червено отместване.<ref>{{cite web | last = Weaver | first = H. F | title = Robert Julius Trumpler | url = http://www.nap.edu/readingroom/books/biomems/rtrumpler.html | publisher = United States National Academy of Sciences | accessdate = 5 януари 2007 | lang = en}}</ref> До окончателно решение на въпроса се стига в началото на 20-те години. През 1922 година естонецът [[Ернст Епик]] прави изчисление на разстоянието, което подкрепя хипотезата, че мъглявината Андромеда наистина е отдалечен извънгалактически обект.<ref>{{cite journal | last = Öpik | first = E | year = 1922 | title = An estimate of the distance of the Andromeda Nebula | journal = Astrophysical Journal | volume = 55 | pages = 406 | bibcode = 1922ApJ....55..406O | doi = 10.1086/142680 | lang = en}}</ref> През 1929 година, използвайки новият стоинчов телескоп в обсерваторията [[Маунт Уилсън]], американецът [[Едуин Хъбъл]] успява да определи, че външните части на някои спирални мъглявини са сбор от индивидуални звезди. Той идентифицира няколко [[цефеида|цефеиди]], чрез които оценява разстоянието до мъглявините и установява, че те са твърде отдалечени, за да бъдат част от Млечния път.<ref>{{cite journal | last = Hubble | first = E. P | year = 1929 | title = A spiral nebula as a stellar system, Messier 31 | journal = Astrophysical Journal | volume = 69 | pages = 103–158 | bibcode = 1929ApJ....69..103H | doi = 10.1086/143167 | lang = en}}</ref> През 1936 година Хъбъл създава използвана и днес система за класифициране на галактики - [[Камертонна диаграма на Хъбъл|камертонната диаграма на Хъбъл]].<ref>{{cite journal | last = Sandage | first = A | year = 1989 | title = Edwin Hubble, 1889–1953 | journal = Journal of the Royal Astronomical Society of Canada | volume = 83 | issue = 6
=== Съвременни изследвания ===
Ред 106:
== Разстояние ==
[[
Галактиките са отделени една от друга на огромни разстояния. Големият Магеланов облак, който е най-близката до нас галактика, се намира на повече от 150 000 светлинни години. Методът на [[паралакс]]а е неприложим в случая именно поради огромните разстояния. Ъгълът, с който се променя разположението на галактиката е твърде малък, за да може да бъде измерен. Поради тази причина астрономите са принудени да ползват други методи.
Ред 118:
=== Червено отместване ===
[[
През [[1920-те]] години астрономите правят революционното откритие, че галактиките се отдалечават една от друга, като при това скоростта на разбягване става по-голяма с увеличаване на разстоянието. Това откритие идва вследствие изучаване на спектъра на далечни галактики. Спектърът на галактиката е общият спектър на всички звезди от галактиката. Ако една галактика се приближава или отдалечава от нас, спектралните линии се отместват следствие [[ефект на Доплер|ефекта на Доплер]]. Отдалечаването води до така нареченото [[червено отместване]]. Чрез използване на отместването на спектралните линии и формулата за доплеровото отместване може да се намери скоростта на отдалечаване на галактиката.
| |||