Мигрена: Разлика между версии

'''Мигрената''' (от [[гръцки език|гръцки]]: ''ἡμικρανία'', ''(хемикрания'') – „[[болка]] в едната страна на [[Глава|главатаглава]]“та“,<ref>{{cite web |first1=Henry George |last1=Liddell |first2=Robert |last2=Scott |title=ἡμικρανία |work=A Greek-English Lexicon |url=http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Dh%28mikrani%2Fa}} по Персей</ref> от ''ἡμι-'' ''(хеми-'') – „половина“ и ''κρανίον'' (''кранион'') – „[[череп]]“)<ref>{{cite book |first1=Kenneth |last1=Anderson |first2=Lois E. |last2=Anderson |first3=Walter D. |last3=Glanze |title=Mosby's Medical, Nursing, and Allied Health Dictionary |year=1994 |publisher=Mosby |isbn=978-0-8151-6111-0 |page=998 |edition=4th}}</ref> е хронично нарушение, което се характеризира с повтарящи се умерени до силни [[Главоболие|главоболия]], които често се свързват с редица [[Симптом|симптомисимптом]]и на [[Автономна нервна система|автономната нервна система]].

Обикновено главоболието е едностранно (засяга едната половина на главата) и е пулсиращо по характер, като трае от 2 до 72 часа. Съпровождащите симптоми може да включват гадене, [[повръщане]], [[фотофобия]] (повишена чувствителност към [[Светлина|светлинатасветлина]]та), [[хиперакузис|фонофобия]] (повишена чувствителност към [[Звук|звуказвук]]а) и болката обикновено се засилва при физическа активност.<ref name=ICHD2004>{{Cite journal|title=The International Classification of Headache Disorders: 2nd edition |journal=Cephalalgia |volume=24 |issue=Suppl 1 |pages=9 – 160 |year=2004 |pmid=14979299 |doi=10.1111/j.1468-2982.2004.00653.x |author1= Headache Classification Subcommittee of the International Headache Society}} [http://www.i-h-s.org/upload/ct_clas/ihc_II_main_no_print.pdf as PDF]</ref> До една трета от хората с мигренни главоболия изпитват аура: краткотрайно визуално, сетивно, речево или моторно смущение, което сигнализира, че скоро ще настъпи главоболието.<ref name=ICHD2004/>

Смята се, че причината за мигрените е смесица от фактори от [[околната среда]] и генетични фактори.<ref name=Lulli2007>{{cite journal|last=Piane|first=M|coauthors=Lulli, P; Farinelli, I; Simeoni, S; De Filippis, S; Patacchioli, FR; Martelletti, P|title=Genetics of migraine and pharmacogenomics: some considerations.|journal=The journal of headache and pain|date=2007 Dec|volume=8|issue=6|pages=334 – 9|pmid=18058067}}</ref> Около две-трети от случаите се предават в [[Семейство|семействата]].<ref name=Bart10/> Променливите нива на [[Хормони|хормонитехормони]]те също може да играят роля: мигрената засяга малко повече момчета, отколкото момичета преди [[Пубертет|пубертетапубертет]]а, но около два до три пъти повече жени, отколкото мъже.<ref name=Broner2009/><ref name=Stovner2007>{{Cite journal|author=Stovner LJ, Zwart JA, Hagen K, Terwindt GM, Pascual J |title=Epidemiology of headache in Europe |journal=European Journal of Neurology |volume=13 |issue=4 |pages=333 – 45 |year=2006 |month=April |pmid=16643310 |doi=10.1111/j.1468-1331.2006.01184.x}}</ref> Предразположението към мигрена обикновено намалява по време на [[Бременност при човека|бременност]].<ref name=Broner2009>{{Cite journal|author=Lay CL, Broner SW|title=Migraine in women |journal=Neurologic Clinics |volume=27 |issue=2 |pages=503 – 11 |year=2009|month=May |pmid=19289228 |doi=10.1016/j.ncl.2009.01.002}}</ref> Не са познати точните механизми на мигрената. Смята се, обаче, че тя е невросъдово смущение.<ref name=Bart10/> Основната теория е свързана с повишената раздразнимост на [[Мозъчна кора|мозъчната кора]] и необичайния контрол на болката [[Неврон|неврониневрон]]и в тригеминалното ядро на [[Стволова клетка|мозъчния ствол]].<ref>{{cite journal |author=Dodick DW, Gargus JJ |title=Why migraines strike |journal=Sci. Am. |volume=299 |issue=2 |pages=56 – 63 |year=2008 |month=August |pmid=18666680 |url=http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=why-migraines-strike |bibcode=2008SciAm.299b..56D |doi=10.1038/scientificamerican0808-56}}</ref>

Продромалните или предварителните симптоми се появяват при ~60% от хората с мигрена<ref name=Five2004>{{cite book|last=Rae-Grant|first=[edited by] D. Joanne Lynn, Herbert B. Newton, Alexander D.|title=The 5-minute neurology consult|year=2004|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=9780683307238|pages=26|url=http://books.google.ca/books?id=Atuv8-rVXRoC&pg=PA26}}</ref><ref name=Amin2009>{{cite book|last=Aminoff|first=Roger P. Simon, David A. Greenberg, Michael J.|title=Clinical neurology|year=2009|publisher=Lange Medical Books/McGraw-Hill|location=New York, N.Y|isbn=9780071664332|pages=85 – 88|edition=7th ed.}}</ref> с начало от два часа до два дни преди началото на болката или на аурата <ref name=Buzzi2005>{{cite journal|last=Buzzi|first=MG|coauthors=Cologno, D; Formisano, R; Rossi, P|title=Prodromes and the early phase of the migraine attack: therapeutic relevance.|journal=Functional neurology|date=2005 Oct-Dec|volume=20|issue=4|pages=179 – 83|pmid=16483458}}</ref> Симптомите може да включват голямо разнообразие от явления<ref>{{cite journal|last=Rossi|first=P|coauthors=Ambrosini, A; Buzzi, MG|title=Prodromes and predictors of migraine attack.|journal=Functional neurology|date=2005 Oct-Dec|volume=20|issue=4|pages=185 – 91|pmid=16483459}}</ref> включително: променливо [[настроение]], [[раздразнителност]], [[клинична депресия|депресия]] или [[еуфория]], умора, желание за дадена [[храна]], сковани [[мускули]] (особено във [[Врат|вратаврат]]а), [[запек]] или [[диария]] и [[Осмофобия|чувствителност към миризми]] или [[шум]].<ref name=Five2004/> Това може да се прояви и при хората с мигрена с аура или с мигрена без аура.<ref name=Sam2009>{{cite book|last=Samuels|first=Allan H. Ropper, Martin A.|title=Adams and Victor's principles of neurology|year=2009|publisher=McGraw-Hill Medical|location=New York|isbn=9780071499927|pages=Chapter 10|edition=9th ed.}}</ref>

Аурата е преходно фокално [[Неврология|неврологично]] явление, което се проявява преди или по време на главоболието.<ref name=Amin2009/> Те се появяват постепенно в продължение на известен брой минути и обикновено траят по-малко от 60&nbsp;минути.<ref name=Tint2010/> Симптомите може да бъдат визуални, сензорни или моторни по характер и много хора изпитват повече от един от тях.<ref name=HA44/> Най-често срещаните са [[Визуални ефекти|визуалните ефекти]], които се проявяват в до 99% от случаите и изключително при повече от половината.<ref name=HA44/> Зрителните смущения често се състоят от [[сцинтилираща скотома]] (област на частична промяна на зрителното поле, което блещука).<ref name=Amin2009/> Те обикновено започват близо до центъра на [[Зрение|зрениетозрение]]то и после се разпростират до страните със зигзагообразни линии, които са описвани като приличащи на укрепления или стени на замък.<ref name=HA44/> Обикновено линиите са в черно и бяло, но някои хора виждат също и цветни линии.<ref name=HA44/> Някои хора загубват част от полето си на зрение, познато като ''хемианопсия'', докато други изпитват замъгляване.<ref name=HA44/>

Сензорната аура е второто най-често явление при 30 – 40% от хората с аура.<ref name=HA44/> Често започва усещане за иглички в едната страна на [[Ръка|ръкатаръка]]та и се разпространява до областта на [[Нос|носанос]]а и [[Уста|устатауста]]та от същата страна.<ref name=HA44/> Обикновено се появява изтръпване, след като премине щипането със загуба на позиционно усещане.<ref name=HA44/> Другите симптоми на фазата на аура може да включват: смущения на [[Говор|говораговор]]а или [[Език (лингвистика)|езика]], [[вертиго|световъртеж]], и по-рядко – моторни проблеми.<ref name=HA44/> Моторните симптоми сочат, че това е '''''хемиплегична мигрена''''' и слабостта често трае повече от час, за разлика от другите случаи на аура.<ref name=HA44/> Рядко се появява аура без последващо главоболие,<ref name=HA44>The Headaches Pg.407 – 419</ref> позната като '''''тиха мигрена'''''.

Изследвания на близнаци показват 34 до 51% вероятност за [[генетична обремененост]] за развитие на мигренно главоболие.<ref name=Lulli2007/> Тази генетична връзка е по-силна при мигрената с аура, отколкото при мигрената без аура.<ref name=HA24/> Множество специфични варианти на [[Ген|гениген]]и повишават риска в малка до умерена степен.<ref name=Schurk2012/>

Често посочвани като отключващи фактори са [[Стрес|стресътстрес]]ът, [[Глад|гладътглад]]ът и умората (те в еднаква степен допринасят за тензионното главоболие).<ref name=Trigger09/> По-вероятно е мигрена да се появи около [[менструация]]та.<ref>{{cite journal|last=MacGregor|first=EA|title=Prevention and treatment of menstrual migraine|journal=Drugs|date=2010-10-01|volume=70|issue=14|pages=1799 – 818|pmid=20836574|doi=10.2165/11538090-000000000-00000}}</ref> Други хормонални влияния, като например [[менархе]], употреба на орални контрацептиви, бременност, перименопауза и [[менопауза]], също имат значение.<ref>{{cite journal|last=Lay|first=CL|coauthors=Broner, SW|title=Migraine in women|journal=Neurologic Clinics|date=2009 May|volume=27|issue=2|pages=503 – 11|pmid=19289228|doi=10.1016/j.ncl.2009.01.002}}</ref> Тези хормонални влияния изглежда оказват по-голямо влияние при мигрената без аура.<ref name=HA25/> Обикновено мигрена не се появява през втория и третия триместър на бременността или след настъпване на менопаузата.<ref name=Amin2009/>

Проучванията на диетичните отключващи фактори са открили, че доказателствата се основават преди всичко на субективни оценки и не са достатъчно солидни, за да докажат или да отхвърлят никой конкретен отключващ фактор.<ref>{{cite journal|last=Rockett|first=FC|coauthors=de Oliveira, VR; Castro, K; Chaves, ML; Perla Ada, S; Perry, ID|title=Dietary aspects of migraine trigger factors.|journal=Nutrition reviews|date=2012 Jun|volume=70|issue=6|pages=337 – 56|pmid=22646127}}</ref><ref name="FoodHolzhammer">{{Cite journal|author=Holzhammer J, Wöber C |title=[Alimentary trigger factors that provoke migraine and tension-type headache] |language=German |journal=Schmerz |volume=20 |issue=2 |pages=151 – 9 |year=2006|month=April |pmid=15806385 |doi=10.1007/s00482-005-0390-2}}</ref> Що се отнася до конкретни агенти, изглежда няма доказателства за влиянието на [[Тирамин|тираминатирамин]]а върху мигрената<ref name="pmid14533654 ">{{Cite journal|doi=10.1016/S1081-1206(10)63523-5 |author=Jansen SC, van Dusseldorp M, Bottema KC, Dubois AE |title=Intolerance to dietary biogenic amines: a review |journal=Annals of Allergy, Asthma & Immunology |volume=91 |issue=3 |pages=233 – 40; quiz 241 – 2, 296 |year=2003 |month=September |pmid=14533654 |url=http://openurl.ingenta.com/content?genre=article&issn=1081-1206&volume=91&issue=3&spage=233&epage=241}}</ref> и докато [[Мононатриев глутамат|мононатриевият глутамат]] често е смятан за диетичен отключващ фактор,<ref>{{Cite journal|author=Sun-Edelstein C, Mauskop A |title=Foods and supplements in the management of migraine headaches |journal=The Clinical Journal of Pain |volume=25 |issue=5 |pages=446 – 52 |year=2009 |month=June |pmid=19454881 |doi=10.1097/AJP.0b013e31819a6f65}}</ref> няма убедителни доказателства за това.<ref>{{cite journal |author=Freeman M |title=Reconsidering the effects of monosodium glutamate: a literature review |journal=J Am Acad Nurse Pract |volume=18 |issue=10 |pages=482 – 6 |year=2006 |month=October |pmid=16999713 |doi=10.1111/j.1745-7599.2006.00160.x }}</ref>

Смята се, че мигрената е нервно-съдово смущение,<ref name=Bart10>{{cite journal |author=Bartleson JD, Cutrer FM |title=Migraine update. Diagnosis and treatment |journal=Minn Med |volume=93 |issue=5 |pages=36 – 41 |year=2010 |month=May |pmid=20572569 }}</ref> за което се знае, че започва в [[Мозък|мозъкамозък]]а и след това се разпространява към [[Кръвоносни съдове|кръвоносните съдове]].<ref name=HA29>The Headaches Chp. 29, Pg. 276</ref> Според някои изследователи невроналните механизми играят по-важна роля,<ref>{{cite journal|last=Goadsby|first=PJ|title=The vascular theory of migraine--a great story wrecked by the facts.|journal=Brain : a journal of neurology|date=2009 Jan|volume=132|issue=Pt 1|pages=6 – 7|pmid=19098031}}</ref> докато други смятат, че кръвоносните съдове имат ключово значение.<ref>{{cite journal|last=Brennan|first=KC|coauthors=Charles, A|title=An update on the blood vessel in migraine.|journal=Current opinion in neurology|date=2010 Jun|volume=23|issue=3|pages=266 – 74|pmid=20216215}}</ref> Трети пък смятат, че и двете са еднакво важни.<ref>{{cite journal|last=Dodick|first=DW|title=Examining the essence of migraine--is it the blood vessel or the brain? A debate.|journal=Headache|date=2008 Apr|volume=48|issue=4|pages=661 – 7|pmid=18377395}}</ref> Високите нива на невротрансмитера [[серотонин]], известен и като 5-хидрокситриптамин се смята, че също са от значение.<ref name=HA29/>

Разпространяващата се корова депресия или разпространяващата се депресия на [[Аристидес Леао]] представлява изблици на невронална активност следвани от периоди на бездействие, които се наблюдават при хората с мигрена с аура.<ref name=HA28>The Headaches, Chp. 28, pg 269 – 272</ref> Има множество обяснения за тяхното появяване, включително активиране на ''N-метил-D-аспартатните [[рецептори]]'', водещо до проникване на [[калций]] в [[Клетки|клеткитеклетки]]те.<ref name=HA28/> След изблика на активност, притокът на [[кръв]] към [[Мозъчна кора|мозъчната кора]] в засегнатата зона намалява за два до шест часа.<ref name=HA28/> Смята се, че когато деполяризацията преминава надолу към долната част на мозъка, нервите, които предават усещането за болка в главата и врата, се възбуждат.<ref name=HA28/>

*Вероятната мигрена включва състояния, които притежават някои характеристики на мигрената, но при които няма достатъчно доказателства за диагностицирането им със сигурност като мигрена (при наличието на едновременна свръхупотреба на [[Медикамент|медикаментимедикамент]]и).

Диагнозата на ''коремните мигрени'' е спорна.<ref name=Abdo2002>{{cite book|last=Davidoff|first=Robert A.|title=Migraine : manifestations, pathogenesis, and management|year=2002|publisher=Oxford Univ. Press|location=Oxford [u.a.]|isbn=9780195137057|page=81|url=http://books.google.ca/books?id=PAdn6xC3KlAC&pg=PA81 |edition=2nd }}</ref> Някои данни сочат, че повтарящите се епизоди на коремна болка при липса на главоболие, могат да представляват вид мигрена<ref name=Abdo2002/><ref>{{cite journal|last=Russell|first=G|coauthors=Abu-Arafeh, I, Symon, DN|title=Abdominal migraine: evidence for existence and treatment options|journal=Paediatric drugs|year=2002|volume=4|issue=1|pages=1 – 8|pmid=11817981}}</ref> или поне предшественик на мигрени.<ref name=HA24/> Тези епизоди на болка могат или не могат да доведат до предшестващ подобен на мигрената симптом и обикновено продължават от минути до часове.<ref name=Abdo2002/> Те често се срещат при лица с лична или фамилна история на типични мигрени.<ref name=Abdo2002/> Други [[Синдром|синдромисиндром]]и, за които се смята, че са предшественици на мигрената, включват: синдром на циклично повръщане и доброкачествен пароксизмален световъртеж в детска възраст.<ref name=HA24/>

Други заболявания, които могат да предизвикат подобни на мигренно главоболие симптоми, включват: '''темпорален''' ''артериит'', ''клъстерни главоболия'', [[Глаукома|''остра глаукома'']], [[менингит|''менингит'']] и ''субарахноидален [[кръвоизлив]]''.<ref name=Gilmore2011/> Темпоралният артериит обикновено се среща при хора над 50-годишна възраст и предизвиква болезненост над [[Слепоочие|слепоочиетослепоочие]]то, клъстерното главоболие е придружено от едно-странно запушване на носа, сълзи и силна болка около [[Очна ябълка|очните ябълки]], острата глаукома е свързана със зрителни проблеми, менингитът – с [[Треска (медицина)|треска]], а субарахноидалният кръвоизлив с много бързо начало.<ref name=Gilmore2011/> Главоболието, предизвикано от напрежение обикновено се проявява от двете страни, не е пулсиращо и е свързано с по-леки форми на дискомфорт.<ref name=Gilmore2011/>

Мигрената с аура определено е рисков фактор за ''исхемичен инсулт'',<ref name=Stroke2009>{{cite journal| last=Schürks| first=M| coauthors=Rist, PM; Bigal, ME; Buring, JE; Lipton, RB; Kurth, T|title=Migraine and cardiovascular disease: systematic review and meta-analysis.|journal=BMJ (Clinical research ed.)| date=2009-10-27| volume=339| pages=b3914| pmid=19861375| pmc=2768778}}</ref> удвояващ риска.<ref>{{cite journal| last=Kurth|first=T|coauthors=Chabriat, H; Bousser, MG| title=Migraine and stroke: a complex association with clinical implications.|journal=Lancet neurology|date=2012 Jan| volume=11| issue=1| pages=92 – 100| pmid=22172624}}</ref> Ако човек е млад, ако е жена, която използва хормонална контрацепция, както и [[Пушене|пушенетопушене]]то, допълнително се увеличава този риск.<ref name=Stroke2009/> Освен това изглежда съществува връзка с дисекция на маточната артерия.<ref>{{cite journal|last=Rist|first=PM|coauthors=Diener, HC; Kurth, T; Schürks, M|title=Migraine, migraine aura, and cervical artery dissection: a systematic review and meta-analysis.|journal=Cephalalgia : an international journal of headache| date=2011 Jun|volume=31|issue=8|pages=886 – 96|pmid=21511950|doi=10.1177/0333102411401634|pmc=3303220}}</ref> Мигрената без аура не се проявява като фактор.<ref name=Kurth2010>{{cite journal|last=Kurth|first=T|title=The association of migraine with ischemic stroke.|journal=Current neurology and neuroscience reports|date=2010 Mar|volume=10|issue=2|pages=133 – 9|pmid=20425238|doi=10.1007/s11910-010-0098-2}}</ref> Отношението със сърдечните проблеми е неубедително с едно-единствено изследване в подкрепа на дадена връзка.<ref name=Stroke2009/> Като цяло обаче мигрената изглежда не увеличава риска от смърт от инсулт или сърдечна болест.<ref name=Death2011/> Превантивното лечение на мигрена при случаите на мигрена с аура може да предотврати свързаните инсулти.<ref>{{cite journal|last=Weinberger|first=J|title=Stroke and migraine.|journal=Current cardiology reports|date=2007 Mar|volume=9|issue=1|pages=13 – 9|pmid=17362679}}</ref>

Установено е, че свързаните с гена за калцитонин пептиди (CGRPs) играят роля в [[Патогенеза|патогенезатапатогенеза]]та на болката, асоциирана с мигрена.<ref name=Gilmore2011/> CGRP рецепторни антагонисти, като например ''olcegepant'' и ''telcagepant'' са изследвани както „[[ин витро]]“, така и при клинични проучвания за лечението на мигрена.<ref name="pmid18808506">{{Cite journal|author=Tepper SJ, Stillman MJ |title=Clinical and preclinical rationale for CGRP-receptor antagonists in the treatment of migraine |journal=Headache |volume=48 |issue=8 |pages=1259 – 68 |year=2008 |month=September |pmid=18808506 |doi=10.1111/j.1526-4610.2008.01214.x }}</ref> През [[2011]] г. Merck спира фаза III на клиничните изпитвания за изпитваното лекарство ''telcagepant''.<ref name=telcagepant>{{cite web|last=Merck & Co., Inc.|title=SEC Annual Report, Fiscal Year Ending Dec 31, 2011|url=http://www.merck.com/investors/financials/form-10-k-2011.pdf|publisher=SEC|accessdate=21 May 2012|page=65|date=February 28, 2012|format=PDF}}</ref><ref name=NCT01315847>{{ClinicalTrialsGov|NCT01315847|Position Emission Tomography Study of Brain CGRP Receptors After MK-0974 Administration (MK-0974-067 AM1)}}</ref> Транскраниална магнитна стимулация също е обещаваща.<ref name=Gilmore2011/>