Мидхат паша: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 15:
Драстичните му мерки довеждат до изненадващ успех, последван от енергичното потушаване на бунтовете в [[България]] през [[1857]] г. През [[1860]] г. е обявен за [[везир]] и [[паша]], и му е поверено управлението на [[Ниш]]кия еялет. Реформите му там са толкова успешни, че султан [[Абдул Азис]] го натоварва, заедно с [[Фуад паша]] и [[Али паша]], да подготви програма за прилагането им в цялата империя.
 
През [[1864]] г. земите от [[Добруджа]] (от Дунавската делта) до [[Поморавие|Поморавието]]то, включително цялата [[Дунавска равнина]], [[Софийско поле|Софийското]] и [[Самоковско поле|Самоковското поле]], са обединени в т. нар. [[Дунавски вилает]] с административен център [[Русчук]]. Освен Русчук, центрове на [[санджак|санджаци]] са градовете [[Ниш]], [[Видин]], [[София]], [[Търново]], [[Варна]] и [[Тулча]]. Мидхат паша реформира администрацията и съдебната система, като създава или преустройва редица институции. За пръв път османска провинция се сдобива с представителна институция - [[Общ вилаетски съвет]], в който с назначаване от валията или избори влизат представители на различните верски и етнически групи в областта. Българи-членове на Общия вилаетски съвет са хаджи [[Иванчо Пенчович]] и хаджи [[Атанас Петкович]] от Русчук, [[Никола Михайловски]] и [[Тодор Марков (търговец)|Тодор Марков]] от Търново, [[Димитър Трайкович]] от София, [[Матю Рачев]] от [[Шумен]] и др. Българи се назначават и на висши съдебни постове: Иванчо Пенчович е председател на вилаетския търговски съд. Мидхат паша инициира създаването на първия османски официоз, списван на [[турски език|турски]] и [[български език]]: седмичния [[Дунав (вестник)|вестник "Дунав"]], излизащ от печат между март 1865 г. и юни 1877 г. В редакцията му влизат българите [[Стоил Попов (възрожденец)|Стоил Попов]] и [[Иван Чорапчиев]].
 
Мидхат паша е в основата на редица фискални и стопански нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Въвеждат се публични търгове за откупуването на данъците. Водоснабдяването на [[Русчук]] и земеделското стопанство "Образцов чифлик" се изграждат по негова инициатива. Значението на тези нови за империята действия е показателно - на [[13 декември]] [[1879]] г. там е основано първото българско земеделско училище, днес Институт по земеделие и семезнание "Образцов чифлик" към [[Селскостопанска академия]].