Генерал Тодоров (село): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м област с малка буква
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 2x А|А(Б)
Ред 15:
 
== География ==
[[КартинкаFile:Struma2.JPG|thumb|дясно|255п|Струма в района на Генерал Тодоров]]
 
Село Генерал Тодоров се намира в [[Петричко-Санданска котловина|Петричко-Санданска котловина]]. Западно на 500 метра от него тече река [[Струма]], а на около един километър в същата посока се намира местността [[Кожух (възвишение)|Кожух]]. Село Генерал Тодоров е важна [[железопътна гара]] по линията [[Кулата]] - [[София]].
 
== История ==
В землището на селото се намира средновековната [[скална църква]] „Свети Пантелеймон“, която в античността е била светилище на [[Асклепий]]. Вероятно тук през средновековието е имало значително отшелническо братство. За това свидетелстват следите от много разрушени и няколко оцелели скални килии. Според народни предания, с района на селото е свързан най-ранният период от отшелничеството на [[Иван Рилски|Свети Иван Рилски]].<ref>Цветков, Борис. "Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX - XVIII век", София, 2002, стр. 82-83.</ref>
 
През [[1519]] година Припечене е оризарско село, султански [[хас]] в [[Кюстендилски санджак]] с приход от 10 400 [[акче|акчета]]та. Населявано е от 6 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] и 39 [[християни|християнски]] домакинства.<ref>Матанов, Христо. Възникване и облик на Кюстендилския санджак през XV-XVI век, София 2000, таблица 9.</ref>
 
През [[19 век]] Припечене е малко селище със смесено население, числящо се към [[Мелник|Мелнишката]] [[каза|кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Препечина'' (Prépétchina) е посочено като село с 29 домакинства и 30 жители мюсюлмани и 60 българи.<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140 - 141.</ref>