Фагоцитоза: Разлика между версии

[[ImageFile:FAGOCITOSI_BY_RAFF___.gif|thumb|right|300px|Фагоцитоза]]

При фагоцитозата определена клетка ([[фагоцит]]) обхваща с [[Псевдопод|псевдоподипсевдопод]]и някаква частица, поглъща я в цитоплазмата си и я смила чрез [[Лизозоми|лизозомителизозоми]]те си. Способността за фагоцитоза е примитивен белег на [[Еукариоти|еукариотната]] клетка, но е загубена от много съвременни [[Едноклетъчно|едноклетъчни]] и от повечето [[тъкани]] на [[Многоклетъчно|многоклетъчните]] организми. При [[Гръбначни|гръбначнитегръбначни]]те фагоцитозата е присъща само на някои специализирани клетки и има не хранителна, а защитна функция. Тя е основен начин за изчистване на тъканите от проникнали патогени и увредени собствени клетки. Повечето клетки, които активно защитават организма от патогени, спадат към разнородната група на левкоцитите (бели кръвни клетки, макар че не винаги се намират в [[Кръв|кръвтакръв]]та). Всички те произлизат от [[Костен мозък|костния мозък]]. Два вида левкоцити, [[Неутрофилен гранулоцит|неутрофилите]] и [[Макрофаги|макрофагитемакрофаги]]те, изпълняват функцията на фагоцити.

Неутрофилите са най-многобройните левкоцити. При диференцирането си те се запасяват с лизозоми и други гранули, съдържащи бактерицидни [[белтъци]]. [[Ядро]]то се сегментира на 2 – 5 дяла. Диференцираният неутрофил е дребен, беден на [[органели]] и неспособен да се дели. След като напусне костния мозък и попадне в [[Кръвообращение|кръвообращениетокръвообращение]]то, той живее кратко – 1 – 2 дни, след което търпи [[апоптоза]]. Неутрофилите осигуряват защита срещу бактерии, особено срещу пиогенните (гноеродни) видове, както и срещу [[гъби]].

Макрофагите също имат лизозоми и бактерицидни гранули, но те са сравнително дребни, затова макрофагите не се причисляват към [[Гранулоцит|гранулоцититегранулоцит]]ите. Живеят дълго и при нужда обновяват гранулите си. Ядрото е несегментирано, затова макрофагите се наричат още мононуклеарни фагоцити. Всички имена на макрофагите произлизат от сравняването им с неутрофилите, макар че последните рядко се наричат „микрофаги“ и „полинуклеарни“. След като напуснат костния мозък, макрофагите прекарват в кръвта около 1 денонощие и на този етап се наричат моноцити. След това се настаняват за постоянно в тъканите като тъканни (резидентни) макрофаги. Допуска се, че могат да претърпят няколко деления, но обикновено не се делят. Макрофагите действат срещу разнообразни патогени, като особено добре се справят с вътреклетъчните [[паразити]].

Макрофагите в отделните тъкани са получили различни имена, някои от които са дадени в таблицата. Съвкупността от всички макрофаги се нарича мононуклеарна фагоцитна система (старо име: ретикуло-ендотелна система). Фагоцитите разпознават жертвата си по цялостния ѝ облик. И бактериите, и едноклетъчните еукариоти, и повечето вириони силно се различават от бозайниковите клетки по своята повърхност и в частност по вида и гъстотата на [[Въглехидрат|въглехидратнитевъглехидрат]]ните остатъци. Фагоцитите имат [[рецептори]] от лектинов тип за въглехидрати, откривани върху патогените (лектин се нарича [[белтък]], който специфично свързва въглехидрат, без да е [[ензим]] или [[антитяло]]).