Уикипедия

Желево: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м без right/дясно в картинки (x5)
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м форматиране: 28x параметри
Ред 37:
В XV век в ''Жельова'' са отбелязани поименно 92 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на 15 век ''Желево'' е споменато с 35 глави на семейства и двама неженени: ''Йорг, Томо, Папа Яне, Стайо, Димо, Алекса, Йорг, Михал, Владо, Драгне, Йорг, Михос, Димо, Паско, Димитри, Йорг, Михо, Стайко, Нико, Владо, Михо, Михо, Дуко, Тодорос, Михо, Койо, Йорг, Васил, Тодор, Никола, Яно, Дуко, Димшор, Мартин, Папа Тодор, Бойо и Тодор''. Общият приход за империята от селото е 2&nbsp;275 [[акче]]та<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 109.</ref>.
 
В началото на ХVІІІ век е построена църквата „Свети Николай“.<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 19-20/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 19-20.</ref> В 1925 година на негово място е издигната нова църква.<ref>{{cite book |title= Εκκλησίες του νομού Φλωρίνης. Βυζαντινά και μεταβυζαντινά μνημεία της Μακεδονίας |last= Μουτσόπουλος|first= Ν. Κ|authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=156 |url= |accessdate=}}</ref>
 
В края на XIX век Желево е българско село в Костурска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Зелова'' (Zélova) живеят 900 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., ''Селево'' (Sélévo) е посочено като село в Костурска каза с 90 домакинства и 265 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 108-109.</ref>
 
След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] се засилват [[Българско Възраждане|възрожденските процеси]] в Желево. В 1864 година<ref name="Greek tourism guide - GTP">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gtp.gr/LocInfo.asp?InfoId=22&Code=EGRW00a&PrimeCode=EGRW00a&Level=5&PrimeLevel=5&lng=1 | заглавие = Πληροφορίες τοπωνυμίου | достъп_дата = 2015-01-10 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Greek tourism guide - GTP | език = | цитат = }}</ref><ref name="Ο υγρότοπος των Πρεσπών">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/goutas/prespes/monuments.html | заглавие = Πολιτιστικά μνημεία | достъп_дата = 2015-01-10 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ο υγρότοπος των Πρεσπών | език = | цитат = }}</ref> по инициатива на хаджи [[Павле Янков]] е построена втора църква в селото - „[[Свети Атанасий (Желево)|Свети Атанас]]“, но гръцкият владика в Костур отказва да я освети, докато не бъдат премахнати славянските надписи. Надписите са заличени до 1908 година.<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 20-24/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 20-24.</ref>
 
Според сведения в българския периодичен печат, на които се позовава [[Кирил Български|патриарх Кирил]], в селото към 1880 година функционира българско училище. Гръцкият владика пристига в Желево, за да се опита лично да го закрие.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.</ref> Според историка на селото [[Фото Томев]] първият опит за откриване на българско училище в селото е направен през 1883 година, но въпреки желанието на желевци се оказва неуспешен поради противодействието на гръцкия учител.<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 22-24/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 22-24.</ref>
Ред 77:
===Желевско братство в Торонто===
Към 1906 година преселниците от Желево създават спомагателно Желевско братство в Торонто.<ref>Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 161. Фото Томев посочва като година на основаване на първото Желевско братство 1907 - пос. съч., с. 89-90.</ref> Негов председател е Атанас Марковски, касиер Фото Марков. Скоро след това братството е закрито, но на 1 октомври 1921 година е създадено отново. За пръв председател е избран Търпо Стефов, а за секретар - Кръсто Петров. В дейността на братството се включват и патриаршисти. Целта на Желевското благотворително братството е да подпомага морално и материално своите членове. През 1929 година е учредено и Младежко дружество към Братството, но скоро след това е закрито. През 1948 година в Торонто е построен Желевски дом.<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 88-100/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, pp. 88-100.</ref>
[[File:Zhelevo Tomev book on Zhelevo best 2-002.jpg|thumb|250п|{{cite book |title= Кратка история на село Желево, Македония |last=Томевъ |first= Фото |authorlink=Фото Томев |coauthors= |year=1971 |publisher= Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада |location= |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}]]
 
== Редовни събития ==
Ред 99:
* {{BGR-флаг}} [[Кирил Нолев]] (? - 1918), български революционер от ВМОРО
* {{GRC-флаг}} [[Лазар Киров]] (Лазарос Киру), гръцки андартски капитан
* {{GRC-флаг}} Наумче Андреев (Ναούμ Ανδρέου), един от посредниците при привличането на Коте Христов на гръцка страна,<ref name="Борбите 23">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването и&#768; от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=23 |url= |accessdate=}}</ref> гръцки андартски деец от първи клас, ранен през 1906 година, умира на път за Битоля<ref name="manos.163." />
* {{GRC-флаг}} Наум Мирчов (Ναούμ Μήρτσος), гръцки андартски деец от четвърти клас, убит от българи<ref name="manos.164." />
* {{GRC-флаг}} Никола Наумов (Νικόλαος Ναούμ), гръцки андартски деец, учител и ифонрматор на Германос Каравангелис<ref name="manos.164." />
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Желево“.