Уикипедия

Георги Мончев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м без right/дясно в картинки (x2); форматиране: 5x параметри
Ред 15:
==Биография==
[[Файл:Georgi-monchev-solunska-cheta.jpg|ляво|мини|250п|Солунската чета на Георги Мончев с четите на [[Гоце Междуречки]], [[Григор Джинджифилов]], [[Георги Шкорнов|Дякон Евстатий]], [[Стамен Темелков]] и [[Христо Цветков]].]]
Мончев е роден в 1883 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя. Син е на [[Васил Мончев]] и брат на [[Борис Мончев]]. Баща му се преселва в Солун. В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 97">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=97 |url= |accessdate=}}</ref> В гимназията влиза във ВМОРО.
 
По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] взима участие в много сражения с османските войски като четник на [[Даме Груев]]. След въстанието е член на Солунския окръжен революционен комитет. От 1906 до 1908 година е четник на [[Александър Китанов]] и [[Гоце Междуречки]]. Участва като делегат на [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]]. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година става активист на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. В 1912 година е арестуван и осъден на заточение.
 
[[ФайлFile:Todor Alexandrov Hristo Matov, Georgi Monchev, Vlade Slankov, Nikola Ivanov IMARO.JPG|дясно|мини|250п|[[Тодор Александров]], [[Христо Матов]], Георги Мончев, [[Владимир Сланков]] и Никола Иванов в [[Димотика]] през Балканската война.]]
[[ФайлFile:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|дясно|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Мончев (15-и във втората колона).]]
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година Мончев оглавява партизанска чета №27 от 10 души четници<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.109</ref> на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], която действа в Кукушко и Солунско. След това служи във Втора рота на Петнадесета щипска дружина, а през [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] - в [[Сборна партизанска рота на МОО|Сборната партизанска рота на МОО]]. Ранен е на 26 юни 1913 година и след несполучлив опит да се самоубие, попада в безсъзнание в гръцки плен. Умира от раните си в Солун. Носител е на орден „[[За храброст]]“ IV степен.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref><ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 472, 893.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр. 110 - 111.</ref>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Мончев“.