Полунощница (дух): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 47x параметри |
|||
Ред 5:
===Хипотезите за палеоконтакт===
За съществуването на ''някакво реално същество'', дало началния импулс за сътворяване на този най-вероятно събирателен образ с такива измерения, няма ''никакви конкретни доказателства'', макар че автори и изследователи като [[Ерих фон Деникен]] твърдят в псевдонаучни теории<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjcyNjsxNA==&sql=MjcyNjs1MA== Деникен и теорията за палеоконтакта]
</ref><ref>{{cite book |last=Lieb |first=Michael
===Символични елементи===
В описанието на полунощницата присъстват няколко показателни символични елементи: цвят на дрехата, възраст, пол, коса, време на денонощието и кръстопът. Бялата дреха е символ на дисонанса вграден в природата на това същество - дисонанс между нощта (тъмнината) и белия цвят на дрехата и съответно превъплъщение на ''конфликта'', многопластово вграден в образа на ''полунощницата''; разпусната коса е символ на разпуснатост, контрастираща със славянските женски плитки; неопределеността на възрастта - за едни младата жена е по-опасна, за други старицата. Дисонансът на този образ се корени и в събирането на благодатната природа на жената-майка - ''даващата живот'' с това страшно създание, въвлечено в "противоестествени магии" и ''животопогубващи'' среднощни, тайни ритуали. За древните [[славяни]] е било общоприето свързването на доброто със светлината. Слънцето е символ на [[Даждбог]], а силите на доброто са свързани с белия цвят и светлината (оттам и изразите - "бял ден да не видиш!", "бели пари за черни дни," "черно ми е пред очите" и т.н.). В този смисъл, нещата които са на страната на доброто са по [[пладне]], съпътствани от [[светлина]]та и явността; така антиподът на белия ден е нощта, на светлината-тъмнината, а техен "агент" е полунощницата.
|