Михаил Попфилипов: Разлика между версии

Работи като учител и преподава в [[Долно Драглище|Долно Драглища]] (1854 - 1856) и [[Влахи]] (1856 - 1866). Във Влахи превръща училището от килийно в новобългарско. Става член на [[Влахинска българска община|местната община]], която в знак на благодарност за заслугите му му плаща хаджилък до [[Божи гроб]]. Като учител във Влахи превежда за нуждите на църквата от гръцки на [[църковнославянски език]] „Опелото на Христа“, „Опелото на миряните“ и други църковни книги.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 |url= |accessdate=}}</ref>

Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]], като му дава сведения за самоопределянето на епархиите и за проекзархийската дейност, която развива.<ref name="ЕКК 264">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=264 |url= |accessdate=}}</ref>

Синът му [[Иван Бележков]] е виден деец на [[ВМОРО]]. В 1903 година след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и Михаил Попфилипов е заподозрян за революционна дейност и е принуден да бяга в Свободна България. Установява се в [[София]], където умира.<ref name="ЕПК2 143">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location=Благоевград |isbn=954-90006-2-1 |pages= 143 |url= |accessdate=}}</ref> Според други източници умира в [[Разлог]].<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.60, 552.</ref>