Георги Сугарев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м без right/дясно в картинки (x3); форматиране: 1x А|А(Б) |
||
Ред 21:
==Биография==
[[Файл:BASA-1900K-1-12-2-Georgi Sugarev (crop).JPG|ляво|мини|150п]]
[[
[[Файл:Petar Kirpichev and Dimitar Mihov from Sliven IMARO.jpg|ляво|мини|200п|Четниците на Георги Сугарев Петър Кирпичев и Димитър Михов от Сливен.]]
Георги Сугарев е роден през [[1876]] г.<ref>1879 година според [[Борис Николов]]</ref> в град [[Битоля]], тогава в Османската империя, днес в [[Република Македония]]. Семейството му е крайно бедно и Сугарев едва завършва четвърти клас на [[Битолска българска гимназия|Битолската гимназия]]. Майка му Донка Сугарева (1846-1932) и братята му [[Христо Сугарев|Христо]], [[Вангел Сугарев|Вангел]], историк и автор на статията „Българската националност на македонците“ (The Bulgarian nationality of the Macedonians)<ref>[http://www.worldcat.org/identities/np-sugarev,%20vangel%20konstantine Sugarev, Vangel Konstantine ], http://www.worldcat.org</ref> и Михаил емигрират в САЩ и активно участват в дейността на [[Македонска патриотична организация|Македонската патриотична организация]]<ref>Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.352.</ref> Става учител първо в [[Демир Хисар (област)|Демир-Хисарско]], [[Кичево|Кичевско]], [[Поречие
През [[1901]] г. става четник на [[Никола Русински]]. Същата година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО, но през февруари 1902 година минава в нелегалност след избухването на [[Йосифова афера|Йосифовата афера]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_11.html]</ref>. Проявява водачески умения, като сплотява четниците си, а селяните убеждава за каузата на организацията. Сугарев е делегат на [[Смилевски конгрес на ВМОРО|Смилевския конгрес]] на [[Битолски революционен окръг|Битолски окръг]]. В началото на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е битолски войвода, а по-късно става горски началник в [[Гяватокол]]ския район като участва в редица сражения. Георги Сугарев убива своят роднина Ристе (Христо) от [[Секирани]], за когото се е смятало, че е предал четата на [[Парашкев Цветков]].
[[
Заедно с войводите [[Христо Узунов]] и [[Георги Шкорнов|Дякон Евстатий]] помагат на [[Даме Груев]] да въстанови организацията след потушаването на въстанието. Сугарев участва в работата на [[Прилепски конгрес на ВМОРО|Прилепския конгрес]] на ВМОРО в 1904 година<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 161-162.</ref>. До зимата на същата година, когато Георги Сугарев заминава на лечение в [[България]], е въстановена голяма част от мрежата на ВМОРО в района. Започва борба със [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда]] в областта [[Азот (област)|Азот]] в края на лятото на [[1905]] година. Координира действията си с велешките войводи [[Панчо Константинов]] и [[Иван Наумов Алябака]], по-късно заминава за Битоля, за да уговори съвместни действия на четите от Битолския и [[Скопски революционен окръг|Скопския революционен окръг]]. Помагат му още [[Петър Юруков]] и [[Петър Радев]].
През март 1906 година начело на четата си Георги Сугарев се отправя към [[Мариово]], за да противодейства на активизиралите се [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андартски чети]]. Поради предателство, за което впоследствие е обвинен битолския ръководител на ВМОРО и личен противник на Сугарев, [[Петър Лигушев]], на 23 март (5 април нов стил) 1906 г. четата е обкръжена над [[Параловски манастир|Параловския манастир]] край височините Карпите от многобройни турски части и след ожесточен бой е напълно унищожена. Георги Сугарев е тежко ранен и се самоубива, а двамата четници [[Петко Кънев]] и [[Кръстю Буфчето]] от Буф се спасяват с помощта на местни селяни<ref>Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.12.</ref>. След смъртта на Георги Сугарев са открити част от архивите му и избухва [[Лигушева афера|Лигушевата афера]]<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/tn/tn_18.html Спомени от моето минало,18 глава,Тома Николов,Изд. на Отеч. фронт, София, 1989)]</ref>.
[[
[[Файл:Georgi Sugarev grave.jpg|ляво|мини|Гробът на Георги Сугарев, разрушен от комунистическите власти.]]
Смъртта на ползващия се с голям авторитет в редовете на ВМОРО Георги Сугарев е сериозен удар върху освободителното движение в Македония и Одринско. Както пише [[Алберт Сониксен]]:
| |||