м
без right/дясно в картинки (x4); форматиране: 75x параметри
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м без right/дясно в картинки (x4); форматиране: 75x параметри |
||
Ред 1:
[[
'''Филипови''' или '''Филиповци''' са [[българи|български]] [[мияци|мияшки]] [[дърворезба|резбарски]] род, по произход от [[Река (област)|малореканското]] село [[Осой (Община Дебър)|Осой]], [[Дебър]]ско. Резбарите Филиповци са автори на огромен брой иконостаси в Македония, Албания и Свободна България в стила на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]],<ref name="Василиев 246">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев
== В Македония ==
Едни от първите представители на рода e Дичо, за когото се зане, че е резбар и предава изкуството на синовете си. Единият му син е Аврам, роден около 80-те години на XVIII век.<ref name="Василиев 246"/> Според сведения на потомците им [[Аврам Дичов (резбар)|Аврам Дичов]] работи с [[Петър Филипов|Петър Филипов Гарката]] в [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]], а със зет му [[Димитър Станишев (резбар)|Димитър Станишев]] правят иконостаса на „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“ в Скопие. Аврам със синовете си [[Васил Аврамов (резбар)|Васил Аврамов]] и [[Филип Аврамов (резбар)|Филип Аврамов]] работи в 1838 година върху иконостаса в „[[Свето Благовещение Богородично (Прилеп)|Свето Благовещение Богородично]]“ в [[Прилеп (град)|Прилеп]]-<ref name="Василиев 246"/><ref>{{cite journal | last = Василиев | first = Асен
Дейността на Филиповци се разпростира върху огромна територия - изработват иконостаса за една църква в [[Тетовско]], за църквата „[[Свети Пантелеймон (Ехлоец)|Свети Пантелеймон]]“ в село Ехлоец, Кичевско, работят в [[Мелник]], [[Солунско]], [[Гостиварско]], [[Серско]].<ref name="Македонска мисъл 261">{{cite journal | last = Василиев | first = Асен
== В Свободна България ==
[[
След формирането на [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]] в 1878 година, Филиповци често са викани в тези две свободни български държавни формирования и около 1880 година те се преселват окончателно в Княжеството.<ref name="Василиев 247"/> Филипови изработват над 90 иконостаса, пръснати из цялата страна в съзвучие с разгърналото се след Освобождението църковно строителство. Филипови работят заедно — старите са наемали работа, правили са проектите, а изпълнението е било общо, щаго печалбата се деляла между всички.<ref name="Македонска мисъл 261"/>
Филиповци изработват иконостаса на катедралната църква „[[Успение Богородично (Варна)|Успение Богородично]]“ във Варна.<ref name="Василиев 248">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев
Васил и Филип отстъпват ръководството на [[Иван Филипов (резбар)|Иван Филипов]] и [[Йосиф Филипов]]. Йосиф Филипов (1848 - 1913), ръководил изработките на иконостасите в църквите „[[Свети Димитър (Стара Загора)|Свети Димитър]]“ в Стара Загора (завършен в 1888 г. и заплатен 200 златни лева), „[[Свети Йоан Богослов (Карнобат)|Свети Йоан Богослов]]“ в Карнобат, „[[Успение Богородично (Казанлък)|Успение Богородично]]“ в Казанлък, „[[Света Параскева (Черганово)|Света Параскева]]“ в Черганово, „[[Свети Димитър (Мъглиж)|Свети Димитър]]“ в Мъглиж, „[[Свети Димитър (Горно Ботево)|Свети Димитър]]“ в Горно Ботьово.<ref name="Василиев 248"/><ref name="Македонска мисъл 263">{{cite journal | last = Василиев | first = Асен
=== В София и Софийско ===
Ред 22:
=== В останалата част на България ===
[[
[[
В страната творби на Филипови са иконостасите в „[[Успение Богородично (Лъджене)|Успение Богородично]]“ в Лъджене,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Свети Димитър (Звъничево)|Свети Димитър]]“ в Звъничево,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Свети Йоан Предтеча (Брацигово)|Свети Йоан Предтеча]]“ в Брацигово,<ref name="Македонска мисъл 263"/> Зографския метох „[[Свети Борис (Пловдив)|Свети цар Борис]]“ в Пловдив,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> дело на последният резбар от рода [[Коста Филипов]] изработил иконостаса и владишкия трон в 1936 - 1937 г.,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.plovdivskamitropolia.bg/hramove/742-hram-qsv-tzar-boris-pokrastitelq.html | заглавие=Храм „Св. цар Борис Покръстител“ |достъп_дата =2015-12-13
Коста Филипов, [[Петър Йосифов]] и Евтим Филипов изработват иконостаса за „[[Свети Мина (Кюстендил, 1933)|Свети Мина]]“ в Кюстендил, завършена в 1933 година.<ref name="Василиев 250"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.visit-kyustendil.eu/curkva-sveti-velikomachenik-mina | заглавие= Църква Свети Великомъченик Мина |достъп_дата = 2015-12-13
== Художествени особености ==
Според [[Асен Василиев]] Фръчковци, макар и водещи представители на Дебърската резбарска школа, се отклоняват от нейните канони. Така например иконостасите на Гарката в Бигорския манастир, в „[[Свети Спас (Скопие)|Свети Спас]]“ в Скопие и в [[Лесновски манастир|Лесновския манастир]] са с меки барокови линии и закръглени форми, а тези на Филипови са с резки, геометрично изрязани ръбове, резовете са сигурни и дълбоки, а формите се отличават със смело и крайно тълкувание. Човешката форма, типично вметната от другите мияшки майстори сред растителни орнаменти, е напълно изключена от Филиповите резби. Те се съсредоточават в растителните мотиви, които отработват до съвършенство, но не изключват и животински мотиви в композициите, като се стараят да спазват съотношение между големините на птиците или змиите и околната растителност.<ref name="Василиев 250"/> Тази съпоставка между иконостасите на Гарката и на Филипови кара Асен Василиев да смята, че семейните сведения, че Аврам Дичов е учил и работил с Гарката върху Бигорския иконостас и този на „Света Богородица“ в Скопие, не отговарят на истината.<ref name="Василиев 251">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев
По-късните представители на Филиповия род възприемат разработването на плетеницата, която е по-бърза за изпълнение и по-евтина, тъй като църквите започват да не могат да плащат за скъпата ажурна резба.<ref name="Василиев 251"/>
|