Главоболие: Разлика между версии

'''Главоболието''' е обединяващо понятие за различни [[болка|болки]] и болезнени усещания в областта на [[глава|главата]]та. То винаги е признак или резултат на някаква [[болест]] или реакция на [[организъм|организма]] към дадени условия на живот. Трудно е да се диагностицират причините на главоболието, за което е необходимо всеки болен да проследи общото състояние на [[организъм|организма]] си, периодичността на болките, областта, в която се явяват, времето на явяване и обстановката, при която болките са най-силни.

По-голямата част от болките в [[глава|главата]]та се дължат на схващане и напрежение във [[врат|врата]]а, [[лице|лицевите]]вите [[мускул|мускули]]и, дължащи се на [[стрес|стрес]] или неправилна стойка. Все пак главоболието е и следствие на глад, отказване от [[кафе|кафето]]то или воъбще всякаква рязка промяна в начина на живот, прекалено дълъг [[сън|сън]], непроветрено помещение, шум, различни видове [[алергия|алергии]], [[синузит|синузит]], ниска [[кръвна захар]], високо [[кръвно налягане]]. Често главоболието е свързано и с напрежение в [[дъвкателните мускули]] или смущения в [[темпоромандибуларната става]].

Главоболието е класифицирано най-пълно от ''Международната класификация за главоболие'' (МКГ) на Международното дружество за главоболие.<ref name=ICHD2>{{cite web |url=http://216.25.100.131/ihscommon/guidelines/pdfs/ihc_II_main_no_print.pdf |title=216.25.100.131 |format=PDF |work=the Headache Classification Subcommittee of the International Headache Society |accessdate=|archiveurl=http://web.archive.org/web/20040613165925/http://216.25.100.131/ihscommon/guidelines/pdfs/ihc_II_main_no_print.pdf|archivedate=2004-06-13}}</ref> Тази класификация е възприета и от [[Световна здравна организация|СЗО]].<ref>Olesen et al., p. 9&ndash;11</ref>

МКГ определя като основни типове първично главоболие: [[мигрена]]та, [[тензионно главоболие|тензионното главоболие]], [[клъстърното главоболие|клъстърно главоболие]], автономните [[Nervus vagus|тригеминални]] цефалгии.<ref name="A">{{cite web|url=http://www.textbookofpain.com/storedfiles/McMahon%20Ch54.pdf?CFID=8547982&CFTOKEN=15628127 |title=Headache: classification |date=|accessdate=2010-08-06}} {{Dead link|date=November 2010|bot=H3llBot}}</ref> Според същата класификация към първичното главоболие се причисляват и някои по-рядко срещани типове като главоболие породено от [[кашлица]], напрежение и сексуално главоболие ([[коитусова цефалгия]]). <!-- The daily-persistent headaches along with the hypnic headache and thunderclap headaches are considered primary headaches as well. -->

В течение на една календарна година 90% от хората страдат от главоболие. От тези потърсили медицинска помощ при около 1% се установява наличието на сериозно първично заболяване.<ref>{{cite book |author=Amal Mattu; Deepi Goyal; Barrett, Jeffrey W.; Joshua Broder; DeAngelis, Michael; Peter Deblieux; Gus M. Garmel; Richard Harrigan; David Karras; Anita L'Italien; David Manthey |title=Emergency medicine: avoiding the pitfalls and improving the outcomes |publisher=Blackwell Pub./BMJ Books |location=Malden, Mass |year=2007 |pages=39 |isbn=1-4051-4166-2 |oclc= |doi= |accessdate=}}</ref>

Първичното главоболие съставлява повече от 90% от оплакванията от главоболие, а от тези най-често срещаното е епизодочното тензионно клавоболие.<ref name="D">{{cite web|url=http://www.clevelandclinicmeded.com/medicalpubs/diseasemanagement/neurology/headache-syndromes/ |title=Headache |date=|accessdate=2010-08-06}}</ref>

Човешкият [[мозък]] сам по себе си не е чувствителен към [[болка]], защото в него липсват рецептори за болка ([[ноцицептор]]и). Някои области от врата и главата, все пак, са снабдени с ноцицептори и могат да създават чувство за болка. Такива области са екстракраниалните артерии, големите вени, черепните и гръбначно-мозъчните нерви, главовите и шийните мускули и [[менинги]]те.<ref name=ACEP2008>{{cite journal |author=Edlow JA, Panagos PD, Godwin SA, Thomas TL, Decker WW |title=Clinical policy: critical issues in the evaluation and management of adult patients presenting to the emergency department with acute headache |journal=Ann Emerg Med |volume=52 |issue=4 |pages=407–36 |year=2008 |month=October |pmid=18809105 |doi=10.1016/j.annemergmed.2008.07.001 |url=}}</ref>

Главоболието често е резултат от въздействието на или върху менингите и кръвоносните съдове. Ноцицепторите могат да бъдат стимулирани и от други фактори освен травма на главата или тумори; и пак да причинят изпитването на главоболие. Такива фактори могат да са [[стрес]], разширени [[кръвоносни съдове]] или мускулно разтежение. След като е стимулиран ноцицептора изпраща аферентен сигнал по нервното влакно към мозъка, сигнализирайки, че част от тялото (в случая главата) боли.<ref>{{cite web|url=http://www.experiencefestival.com/a/Headache_-_Pathophysiology/id/1292096| title=Headache - Pathophysiology|date=|accessdate= June 21, 2010}}</ref>

Повечето специалисти приемат невроваскуларния подход към първичното главоболие. Според тази нова теория мигрената се задейства от сложна серия от нервни и съдови събития. Различни изследвания заключават, че индивиди страдащи от мигрени, но не и от главоболие, са в състояние на нервна хипервъзбудимост на [[мозъчнта кора]], особено в тилната област на кората.<ref name="B">{{cite web|url=http://emedicine.medscape.com/article/1144656-overview |title=Pathophysiology and Treatment of Migraine and Related Headache |date=|accessdate=2010-08-06}}</ref> Хора, които са по-податливи на мигрени без главоболие са тези, които имат фамилна обремененост; жени; жени с хормонални проблеми; приемащи хормонални противозачатачни; или са на заместваща хормонална терапия при менопауза.<ref name="C">{{cite web|url=http://www.migraineheadachetreatment.us/without.php|title=Migraine Without Headache |date=|accessdate=2010-08-06}}</ref>