Формоза (папа): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Файлът „Boris_I_de_Bulgaria.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Hedwig in Washington поради: per c:Commons:Deletion requests/File:Boris I de Bulgaria.jpg.
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x2); форматиране: 2x А|А(Б)
Ред 20:
Формоза най-вероятно е римлянин, роден около [[816]] г., тъй като при смъртта му е наречен от Вигарий осемдесетгодишен мъж. Най-ранното сведение за него е от номинацията му от папа [[Николай I (папа)|Николай I]] за Кардинал-Епископ на [[Портус|Порто]] в [[864]]. Вероятно кардиналът успява да впечатли с нещо папата, защото през [[866]] г., когато българският княз [[Борис I]] изпраща до Рим допитване до папата, Николай изпраща кардинал Формоза и епископ Паулос Папулонски като свои легати в България. Формоза е добре приет в двора на княза, който скоро моли от папата да назначи не друг, а кардинал Формоза за Епископ на България. Въпреки предложението, Николай отказва, тъй като каноните не позволяват епископ да напусне своята епархия за друга, за това Формоза е призован обратно в Рим. Борис подновява молбата си и към папа [[Адриан II]], наследника на Николай, но със същия резултат. През [[869]] г. Адриан изпраща Формоза до Франция, където да подпомогне местните епископи за да прекратят семейните проблеми между [[Лотар I|Император Лотар]] и съпругата му. Смъртта на иператор Лотар при пътуването му до Италия ([[8 август]] [[869]] г.) обезсмисля мисията, Формоза се завръща в Рим. Със смъртта на [[Лудвиг Немски]], новия папа [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]] изпраща Формоза при наследника на императора, френския крал [[Карл II Плешиви]] с покана да се яви в [[Рим]] за да бъде коронован подобаващо от папата. Карл пристига скоро в Рим и е коронован по Коледа [[875]] г.
 
[[ImageFile:Charles2lechauve.jpg|дясно|мини|[[Карл II Плешиви]]]]
В антуража на папата има много които не одобряват коронацията на Карл II, предпочитайки вдовицата на Лудвиг Немски. Опасявайки се от грозящите ги наказания, противниците на папската воля напускат [[Рим]], търсейки друго убежище. Между тях е и кардинал Формоза, който, незнайно защо е сполетян от папското неблаговоление. След като именно Формоза призовава Карл Плешиви в Рим, а по-късно и подпомага бягството му до Тур в Западното Франкско Кралство, нищо не подсказва за отрицателно отношение към новия император. Въпреки тове не е в съгласие с папските политически възгледи, опасявайки се да не бъде застигнат от съдбата на останалите му политически противници. Още от [[872]] г. Формоза е кандидат за папското място, за това, може би Йоан VIII го вижда като вероятен противник. При бягството на Формоза, Йоан VIII свиква синод, в който заповядва на бегълците да се завърнат незабавно в Рим. При отказа им да се завърнат, биват осъдени на втори синод проведен на [[30 юни]] [[875]] г. Ако Формоза се завърне в Рим, го очаква отлъчване от Църквата и отнемане на църковните му титли, по обвинения в амбиционни стремежи към поста на Архиепископ на България. По-късно биват добавени и обвинения в ограбване на римски манастири, изпълнение на служба, въпреки запрещението, заговорничене с определени личности за превземането на папството и т.н.
 
Ред 36:
=== Каролинги ===
 
Формоза наблюдава упадъка на франкското кралство под властта на [[Каролинги|Каролингите]]те. При спора за френската корона между [[Одо|Одо Парижк]]и и [[Шарл III (Франция)|Шарл Простия]], Формоза, със съдействието на Архиепископа на Реймс, застава на страната на Одо, подканва и германския крал [[Арнулф Каринтийски|Арнулф]] също да го подкрепи.
 
Възникналия спор в германските кралства скоро призовава за арбитража на папата. Започва спор между архиепископа Херман Кьолнски и ариепископ Аделгар Хамбургски относно принадлежността на Бременската епископия. Формоза отсъжда в съгласие с Франкфуртския синод от 892 г., че Бремен принадлежи на Хамбургския [[Диоцез|диоцез]].
 
=== Отношния с Италия, падането на Рим ===
Ред 48:
== Посмъртен процес ==
 
[[ImageFile:Jean Paul Laurens Le Pape Formose et Etienne VII 1870.jpg|дясно|мини|''Процеса срещу папа Формоза''<br>Жан-Пол Лорен [[1870]]]]
В началото на [[897]] г., при управлението на [[Стефан VII]], наследника на [[Бонифаций VI]], Ламберт и Агилтрюда си възвръщат влиянието над [[Рим]], след като се отказват от претенциите си за голяма част от Северна и Централна Италия, като Агилтрюда е готова да получи отмъщение срещу Формоза, дори и след смъртта му. Стефан VII приема да започне процес срещу предшественика си. В синода свикан специално за целта, той поема ролята на съдия. Тялото на Формоза е извадено от гробницата, поставено на трон в църквата Сан Джовани Латерано, като близо до тялото е поставен дякон, който да отговаря вместо покойния по обвиненията, отправени срещу него при [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]] преди близо двадесет години. Взетото решение е, че покойният бил недостоен за папския пост, който не би могъл да получи, заради „съмнителните“ си отношения с православната църква. Всички негови решения и заповеди са анулирани, трите пръста използвани за даване на благословия са отрязани от дясната му ръка, папските одежди са смъкнати от тялото му, което е заровено в гробището за чужденци в Рим, откъдето е изровено само няколко дена по-късно и захвърлено в река [[Тибър]]. Тялото е погребано отново и за последно с пълни почести в [[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]], от [[Йоан IX]] който снема всички обвинения срещу Формоза, връщайки в сила решенията му.