Фотон: Разлика между версии

Идеята за фотоните намира приложение в много области като например във [[Фотохимия|фотохимиятафотохимия]]та и при микроскопи с висока разделителна способност.

През [[1922]] година [[Артър Холи Комптън|Артър Комптън]] наблюдава, описва, и теоретически обосновава ефекта (по-късно наречен [[ефект на Комптън]]) на изменение на [[дължина на вълната|дължината на вълната]] на рентгеновите лъчи вследствие разсейване от свободни [[електрон]]и. С това експериментално е доказано съществуването на фотона. Впоследствие [[Валтер Боте|Боте]] и [[Ханс Гайгер|Гайгер]] провеждат опит, който се оказва доказателство на откритието на Комптън. Опитът се състои в това, че на всеки избит фотоелектрон (тоест слабо свързан електрон, избит от фотон, обикновено от някоя от горните Борови орбити) трябва да съответства разсеян фотон, чиято дължина на вълната е различна от първоначалната. Тази дължина на вълната е свързана с Комптъновата, а ъгълът, който траекторията на фотона сключва с избития електрон, е определен от формула, която Комптън извежда теоретично. Опитната постановка се състои в това, че регистрирайки избит фотоелектрон ние трябва да сме предвидили според горе дадената зависимост на Комптън къде (под какъв ъгъл) и с каква честота (дължина на вълната) трябва да регистрираме еластично разсеян фотон. Опитът, който е проведен отлично, отговаря на зависимостта дадена от Комптън, като в 99% на всеки регистриран фотоелектрон съответства очакваният фотон. Опитът е известен като [[опит на Боте-Гайгер|опит на Боте-Гайгер]]([[1925]]). За това си откритие Комптън получава [[Нобелова награда]].

[[енергия|ЕнергиятаЕнергия]]та на фотона е неговата главна характеристика. Във вакуум той се движи със скоростта на светлината и [[енергия]] му е <math>E \!</math>, а [[импулс|импулсът]]ът му <math>p \!</math>. Те зависят от неговата [[честота]] <math>\nu \!</math> или съответно [[дължина на вълната]] <math>\lambda \!</math>.

:<math>E = \frac{hc}{\lambda} = \frac{(6,626\cdot 10^{-34}J\cdot s) (2,998\cdot 10^{8}m / s)}{555 nm}\approx 2,22 eV</math> ([[електронволт|електронволта]]а)