Франсоа Вател: Разлика между версии

Франсоа Вател е роден в [[Перон (град)|Перон]] в семейството на майстор на [[покрив]]и. През [[1646]] г. по препоръка на брат си, 15-годишният младеж става чирак-сладкар в работилницата на Жан Евьорар (Jehan Heverard), където работи 7 години.

 

През [[1653]] г., тогава 22-годишен, в замъка Во льо Виконт (château de Vaux-le-Vicomte) (тогава в процес на изграждане), той става помощник-готвач на иконома на виконт и маркиз [[Никола Фуке]] (Nicolas Fouquet) (новоназначеният началник на финансите от министър-председателя и кардинал [[Мазарини]], регент на кракя [[Луи XIV]], който тогава все още е 15-годишен). Качествата на Вател способстват да бъде назначен скоро и за управител на домакинството (maître d'hôtel) на Фуке.

 

На [[17 август]] [[1661]] г. Никола Фуке е домакин на двора на крал Луи XIV, тогава 23 годишен, и на кралицата-майка [[Ана Австрийска]], които са гости по повод откриването на замъка Во льо Виконт. Вател е едновременно и ръководител на протокола, и иконом по организиране на празненството. Предлаганото меню е огромно и с множество деликатеси - фазани, яребици, пъдпъдъци. В ястията на благородниците има злато, а за останалата част от двора пари. 84 цигулари изпълняват музика на [[Жан-Батист Люли]] (Jean-Baptiste Lully). [[Молиер]] и Люли представят написана специално за повода комедия-балет. Десертът е създаден от Вател - пухкав сметанов крем с вкус на ванилия. Фонтани и фойерверки допълват изживяването.

 

Честта и гордостта на Луи XIV, който все още изпитва финансови затруднения, са дълбоко наранени от целия разкош и великолепие на тържествата, които надхвърлят тези на неговия двор (намиращ се по онова време в замъка [[Фонтенбло]], тъй като се строял двореца във [[Версай]]). По-късно на краля се налага да претопи златото от ястията за да се справи със значителните разходи по [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]]. След фойерверките над замъка, кралят отказва стаята предложена от домакина и се връща във Фонтенбло на 20 км разстояние от там.

 

През [[1663]] Франсоа Вател постъпва на работа като управител на кухнята на замъка. Той отговаря за организацията на доставките и приготовлението на храната. По това време той преименува сметановият крем на Во льо Виконт в Шантийи.

 

Крал Луи XIV и принцът на Конде са в обтегнати отношения, тъй като в първата [[Фронда]] (въстание срещу френското правителство) отначало силно подкрепя кралската власт, но впоследствие се оказва неин отявлен противник. След няколко години основни ремонти по замъка, на [[21 април]] [[1671]] крал Луи XIV, 20 години след Фрондата, посещава замъка на принца на Конде, за да се обсъди евентуалната [[Нидерландска война|Френско-Нидерландска война]] (впоследствие през [[1672]]–[[1678]] се състои), от която принцът ще да извлече съществена облага, тъй като е забележителен военачалник и поддържа собствена армия - една от най-силните в страната. Впечатлението от гостуването било особено важно за принц дьо Конде, тъй като той искал от краля голяма сума и се опитвал да спечели благоразположението му, за което способствали и усилията на Вател. В същото време с гостоприемството си иска да отвърне за оказаната благодат и прошка. Кралят води със себе си целият двор от 3000 души (600 придворни и множество слуги). Съдбата на дома на Конде до голяма степен зависи от успеха на тържествата и принца стоварва цялата тежест на този успех на неговият иконом Вател. Срокът, за който той трябвало да подготви всичко, бил 15 дни.

 

==Литературни извори==

 

Данни за този последен епизод от жизнения път на Вател се черпи от писмо на маркиза дьо Севинье, Мари дьо Рабютен-Шантал (Marie de Rabutin-Chantal, marquise de Sévigné) до дъщеря ѝ (писма от 24 април и 26 април 1671 г.).<ref name="Kladstrup pg 30"> D. & P. Kladstrup ''Champagne'' pg 30 Harper Collins Publisher ISBN 0060737921 </ref> Дук дьо Сен Симон (Le duc de Saint Simon) също споменава за това събитие в мемоарите си.