Мъртъв език: Разлика между версии

'''Мъртвият език''' е [[Език (езикознание)|език]], който е излязъл от употреба поради дадена причина (най-често поради [[Смърт|смърт]] на всички, които го говорят).

* насилствено изчезване (избиване на всички говорещи съответния език, [[Геноцид|геноцид]] и др.);

* радикално изчезване, която настъпва в малки, изолирани общества, когато говорещите езика умрат вследствие на [[Геноцид|геноцид]], [[Болест|болест]] или [[Природно бедствие|природно бедствие]].

Езиците обикновено се класифицират като мъртви още преди последният говорящ да умре, тъй като след като езикът вече не се използва за [[Общуване|общуване]], езикът на практика е мъртъв.<ref>Crystal, David (2000) Language Death. Cambridge, UK: Cambridge University Press.</ref> Езикът може да стане мъртъв и когато спре да бъде [[Майчин език|майчин език]], т.е. когато родителите не приобщават децата си към този език и прекъсват процеса на предаване на езика между отделните поколения. Това явление обикновено протича бавно, като всяко следващо поколение използва съответния език все по-малко и все по-неефективно. Накрая езикът спира да се предава на новото поколение или новото поколение не може да говори гладко на този език и той се превръща в мъртъв език. Това се е случило с [[Далматински език|далматинския език]].

Съживяването на езици има за цел да забави и да предотврати неговото изчезване. Този процес се прилага в много езици с различна степен на успеваемост. Единственият пример за език, който става майчин език след като е бил изчезнал за дълъг период от време и е бил използван предимно за проповедничество, е [[Иврит|иврит]].<ref>Hinton, Leanne; & Hale, Ken (eds.). 2001. The Green Book of Language Revitalization in Practice. San Diego: Academic Press.</ref> Подобно на иврит, опити за съживяването на други езици се правени и с [[Ирландски език|ирландския]], [[Уелски език|уелския]] и [[Хавайски език|хавайския език]], като постигнатите резултати са по-малко успешни.

В лингвистиката изчезването на езика и естествената му промяна с течение на времето се класифицират като два отделни термина. Естествената езикова еволюция е налице, когато даден език се развие до такава степен, че на практика изоставя своята първоначална форма без естествени носители и се превръща в отделен език. Това явление се е случило и със [[Староанглийски език|староанглийския език]], който с течение на времето е еволюирал в [[Средноанглийски език|средноанглийски език]], а в последствие и в [[английски език|съвременен английски език]].

Естествената еволюция на езика може да доведе и до разделянето на даден език и обособяването на езикова група от дъщерни езици, при което първоначалната форма на езика се превръща в мъртъв език. Такъв е случаят с [[Латински език|латинския език]]<ref>Posner, Rebecca (1996). The Romance Languages. Cambridge, New York: Cambridge University Press</ref>, който с течение на времето чрез [[Простонароден латински език|простонародния латински език]] еволюира в съвременните [[Романски езици|романски езици]]. Това явление обаче не може да се класифицира като класически случай на мъртъв език, тъй като латинският език просто се е развил и е довел до създаването на нови езици, но на практика няма точно определен момент, в който латинският език е престанал да се използва.