Разлика между версии на „Горна Белица“

м
форматиране: 13x параметри
м (форматиране: 13x параметри)
В XIX век Горна Белица е предимно [[власи|влашко]] село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Власите в Горна Белица се заселват в селото в 18 век предимно от околностите на разрушения [[Москополе]].<ref>[http://www.cincarnet.com/beala_di_supra.htm Beala di supra.]</ref>. Една част от тях са преселници от [[Албания]] - фаршериоти.<ref>Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 79</ref>
 
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 [[българи]] и 305 [[власи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 102-103.</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Горна Белица има 80 къщи власи патриаршисти.<ref name="Из пътните бележки 19">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |isbn= |pages= 19 |url= |accessdate=}}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Горна Белица има 150 [[арнаути]] [[мохамедани]] и 850 власи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.254.]</ref>
 
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на ''Горно Белица'' се състои от 1 200 власи и в селото функционира гръцко училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.164-155.</ref> Според статистиката на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] от 1906 година Горна и Долна Белица са села с 400 къщи.<ref>[http://www.vlahoi.net/diaries/1997/sep.htm. Άνω και κάτω Μπεάλα.]</ref>
Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител [[македонци|македонец]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
 
В селото има църкви „[[Света Петка (Горна Белица)|Света Петка]]“ („Света Параскева“) и „Свети Климент“. Църквата „Света Троица“ е осветена 28 септември 1998 година от митрополит [[Тимотей Дебърско-кичевски]].<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | език = | цитат = }}</ref>
 
== Личности ==
394 317

редакции