Фьодор Достоевски: Разлика между версии

През 1859 г. Достоевски се уволнява от армията поради здравословни причини - здравето му се е влошило още повече след сключването на брака. През същата година той получава разрешение да се завърне в Русия, първо в [[Твер]], където се среща с брат си за първи път от десет години, а малко по-късно и в Санкт Петербург - на 16 септември 1859 г. Но до смъртта си той остава под полицейско наблюдение. Скоро след завръщането си в Петербург той се присъединява към "Обществото за помощ на нуждаещи се писатели и учители ", известно като "Литературния фонд". Единствената творба която написва в каторгата е разказът „[[Малкият герой]]“, публикуван във вестник, докато „[[Сънят на чичо]]“ и „[[Село Степаничево и неговите обитатели]]“ не са публикувани до 1860 г. „Записки от мъртвия дом“ е издадена в „Руски свят“ през септември 1860 г., а[[Унижените и оскърбените|"Унижените и оскърбените]]" е издадено в новото списание „Време“, създадено благодарение на цигарената фабрика на брат му.

 

Достоевски предприема първото си европейско пътуване на 7 юни 1862 г. Първите му спирки са в немските градове [[Кьолн]], [[Берлин]], [[Дрезден]] и [[Висбаден]] (където отсяда, за да залага), след това в [[Белгия]] и, в средата на юни, в [[Париж]] . В Лондон се запознава с [[Александър Херцен]] и посещава [[Кристален дворец|Кристалния дворец]]. След това, заедно с [[Николай Страхов]], пътува през юли до [[Швейцария]] и някои северни италиански градове - [[Торино]], [[Женева]], [[Ливорно]] и [[Флоренция]]. В[[Зимни бележки за летни впечатления|"Зимни бележки за летни впечатления]]“ Достоевски описва предимно негативните си впечатления от европейските страни. В книгата той критикува [[капитализъм|капитализма]], модернизацията, [[материализъм|материализма]], [[католицизъм|католицизма]] и [[протестантство]]то.

 

По това време Достоевски става почетен член на [[Руска академия на науките|Руската академия на науките]]. В началото на 1878 г. той слуша реч за „Божия човек“ на Владимир Соловьов, която го повлиява силно за следващия му роман. През февруари 1979 г. той получава почетно удостоверение от Академията, а през пролетта на същата година е поканен да вземе участие в международен конгрес по авторско право, оглавяван от [[Виктор Юго]]. Достоевски отказва поканата поради смъртта на 16 май 1979 г. на сина си Альоша, който не преживява операция от епилепсия. По-късно Достоевски е избран за председател на Славянското благотворително дружество в Петербург, а през лятото е избран за член на почетната комисия на Асоциацията за международна литература и изкуство в която членували Виктор Юго, Лев Толстой, Иван Тургенев, [[Паул фон Хайзе]], [[Алфред Тенисън]], [[Антъни Тролъп]], [[Хенри Уадсуорт Лонгфелоу]] и [[Ралф Уолдо Емерсън]].

 

За четвърти и последен път в началото на август 1879 г. Достоевски посещава Емс, диагностициран е с белодробна [[емфизема]] в начален стадий. Лекарите не вярвали че е възможно да бъде излекуван, но казват че може да се противодейства с високи шансове за успех. На 1 февруари 1980 г. сп. „Руски вестник“ започва публикацията на първите части на последния роман на Достоевски „[[Братя Карамазови]]“, последните части са публикувани през ноември същата година. Романът разказва в 12 книги и епилог историята на [[Альоша Карамазов]], чиито братя са атеистът [[Иван Карамазов]] и бившият военен [[Димитрий Карамазов]]. Първите книги запознават читателя със семейство Карамазови и смъртта на бащата Фьодор, а следващите се съсредоточват върху философските и религиозните спорове между Альоша и [[старчество|стареца]] Зосима. Освен успеха сред критиците, книгата се продава добре.

 

 

== Библиография ==

Творчеството на Достоевски включва 5 превода, 15 романа и новели и 17 разказа. Много от по-дългите му романи са публикувани първо като поредици в периодичния печат. Дадените по-долу години показват годината, в която е публикувана последната част от романа или е издаден за първи път като самостоятелна книга.