Фюзелаж: Разлика между версии

| 6: Фюзелаж на самолет за свръхзвукова скорост

|}

Освен профилът, за фюзелажа е характерно и напречното сечение. Цилиндричното сечение или такова с малка елипсовидност на фюзелажа е механично устойчиво и се използва най-често. По отношение на аеродинамиката то обезпечава добра обтекаемост и малко челно съпротивление. Спортните и акробатичните самолети се произвеждат с късо тяло, [[Товарни самолети|товарните]] и [[Военно-транспортни самолети|военно-транспортните самолети]] се произвеждат с високо разположено оперение и товарен люк в опашната част. Приети са термините ''[[Теснофюзелажен самолет|теснофюзелажен]]'' и ''[[Широкофюзелажен самолет|широкофюзлажен]]'' самолет, които са критерии за размера на напречното сечение, косвено характеризират обема на фюзелажа и се отнасят предимно за гражданските и военно-транспортните самолети.

 

==Изисквания към конструкцията==

Фюзелажът, като [[конструкция]], е характерен за стандартната конструктивна самолетна схема — тяло на самолета, двигатели, криле, оперение и устройство за излитане и кацане. В самолети от типа „летящо крило“ конструкцията на фюзелажа е част от удебелението на [[крило]]то. Като основна конструкция в летателния апарат, фюзелажът трябва да обезпечи в силово отношение всички други елементи на самолета в процеса на експлоатация при нормален полет и при екстремни натоварвания. Тези високи якостни изисквания трябва да се обезпечават при противоречащи си условия с минимална маса на фюзелажа. Освен изискванията за надеждно закрепване и съгласуване на силовите схеми на фюзелажа със силовите схеми на присъединените елементи от самолета, към този конструктивен елемент се предявяват и специални изисквания за разположението на оборудването, товарите и горивото, така че по време на полет да не се променя съществено центровката на самолета. Последното обезпечава висока стабилност на характеристиките за устойчивост и управляемост. Конструкцията трябва да позволява достъп до инсталациите за оглед и ремонт, да обезпечава удобства на пътниците и екипажа, да се обслужва лесно с товарене и разтоварване и да осигурява възможност за бързо напускане при аварийна ситуация.

 

==Конструкция==

В историческото развитие на самолета са усъвършенствани както фюзелажът, така и останалите компановащи елементи. Това е ставало с натрупания опит, нови конструктивни и технологични решения и особено със създаването и използването на нови конструкционни материали.

 

===Фюзелаж тип фермена конструкция===

[[Ферма (конструкция)|Фермената конструкция]] на фюзелажа ({{lang-en|box truss}}), представлява пространствена греда, добре позната като структура и проектиране с оразмеряване на натоварванията и опасните сечения. Затова с такава пространствена кутия от надлъжни и напречни елементи - греди, стабилизирани с кабелни обтяжки (при самолета [[Блерио XI]] от струни за пиано), е започнало строенето на самолети. Такава фермена конструкция е използвана до средата на 1930-те години, използва се и досега за евтини самолетни конструкции и в любителското самолетостроене. Основни строителни материали са дърво и шперплат. В съвременните конструкции се използват метални тръби – заварени или скрепени с нитови или винтови връзки. Обшивката на такива фюзелажи основно е от плат, шперплат или тънки алуминиеви листа в някои зони на тялото.

 

В съвременните конструкции фюзелажите се изграждат с няколко основни надлъжни носещи греди, наричани ''[[лонжерон]]и'', напречни укрепващи греди и напречни елементи с формата на фюзелажа, наричани ''[[шпангоут]]и''. В руската техническа терминология тази конструкция се нарича ''балочно-лонжеронный фюзелаж''. Заедно с носещите лонжерони се поставят надлъжно и т. нар. ''стрингери'', които по сечение са значително по-малки от лонжероните и служат само за създаване профила на формата на тялото и за закрепване на обшивката. Всички натоварвания и усукващи моменти по време на полет се поемат от лонжероните. Стрингерите и обшивката не участват в създаването якостта на конструкцията.

 

===Фюзелаж тип монокок===

[[Картинка:Fuselage-747.jpg|thumb|left|Структура на фюзелаж полу-монокок на самолета Боинг 747]]

Фюзелажът от типа полу-монокок ({{lang-en|semi-monocoque}} {{lang-ru|балочно-стрингерный}}) е основна конструктивна схема за строените понастоящем самолети. Конструкцията на корпус от този вид е съставен от много на брой надлъжни стрингери и напречно поставени шпангоути, усилени в опасните сечения за конструкцията. Обшивката здраво е закрепена за надлъжните и напречни елементи. Устойчивостта на носещата конструкция на външни въздействия и поместения в самолета товар, се осъществява едновременно и от трите конструктивни елемента — стрингери, шпангоути и обшивка. Технологично това е схема пригодна на производство на самолети с алуминиеви фюзелажи в големи серии. Използването на масивните шпангоути позволяват корпусите да се изработват като отделни модули и да се монтират един към друг в сборен монтажен цех. Такава технологична форма е използвана от самолетостроителите на известните Дъглас DC-2, [[DC-3]] и бомбардировача В-17. Прилага се и сега, особено при вграждане на нови материали в самолетните конструкции.

===Фюзелаж геодезическа конструкция===

{{основна|Фюзелаж геодезическа конструкция}}