Божирад Татарчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 11x параметри |
|||
Ред 29:
Установява се в [[София]] през 1905 г., след което подпомага американския журналист [[Артър Смит]] да влезе с чета в Македония. От 1905 до 1922 година работи като хирург в [[Александровска болница|Александровската болница]], а по време на [[Балканска война|Балканската]] и [[Първата световна война]] е военен лекар на фронта.
На [[Учредителен събор на македонските бежански братства|Учредителния събор на македонските бежански братства]], провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е избран за подпредседател на Изпълнителния комитет на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]].<ref name="Палешутски 83">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink=Костадин Палешутски
През октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските братства]] заедно с д-р [[Иван Каранджулов]], [[Никола Стоянов]], [[Христо Станишев]], [[Наум Томалевски]], [[Никола Дишков (строителен предприемач)|Никола Дишков]], [[Петър Глушков]], [[Яков Янков]], [[Славейко Матов]] и [[Христо Попов (църковен деец)|Христо Попов]].<ref>{{cite book |title= Моите спомени |last=Баждаров |first= Георги
През 1924 година д-р Божирад Татарчев се опитва да се завърне в родния край, попаднал се под властта на [[Кралство Югославия|Кралството на сърби, хървати и словенци]]. Установява се първоначално в Ресен, а после в [[Битоля]], където успява да практикува лекарската професия в местната католическа болница. Станал изключително популярен сред сънародниците си, сръбските власти засилват натиска срещу него и през август 1926 година не го допускат да продължи лекарската практика.<ref>Бојаџиевски, Петар. Здравството во Битола низ вековите. Битола, 1992, 294-295.</ref> При инцидент при тежка операция загубва зрението с едното си око.
|