Народни песни на македонските българи: Разлика между версии

'''„Народни песни на македонските българи“''' е етнографски сборник с български народни песни, събрани от [[Стефан Веркович]], смятан за „най-ценния му принос в областта на българската фолклористика“.<ref name="Динеков">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://liternet.bg/publish8/pdinekov/verkovich.htm | заглавие=Делото на Петър Веркович |достъп_дата =2015-09-23 |фамилно_име= Динеков |първо_име=Петър |дата= |труд= |издател=LiterNet |език= |цитат= }}</ref> Излиза с предговор на [[сръбски език]] в 1860 година в [[Белград]] под заглавието „Народне песме македонски Бугара“.<ref>{{cite book |title= Народне песме македонски Бугара. Скупио Стефанъ И. Верковићъ. Кньига прва Женске песме |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1860 |publisher= Правителственомъ кньигопечатньомъ |location=У Београду |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref>

Така огромната част от песните са от серското село Просеник - записани от живеещата в Сяр певица Дафина, наречена от Веркович „българската Омирка“. Другите песни също са записвани в Сяр - тези от Лехово са записани от стара жена, представена му от Дафина, а тези от Дебърско от дебрани, работещи в града.<ref name="Динеков"/> Сборникът няма жанровото разнообразие на излезлия на следната 1861 година Миладинов сборник „[[Български народни песни (сборник)|Български народни песни]]“, „но допринася твърде много за пропагандирането на българската народна поезия сред учените слависти“.<ref name="Тодоров 129">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо |authorlink= |coauthors= |year= 1989 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 129 |url= |accessdate=}}</ref>

Но аз тези песни нарекох български, а не славянски, защото, ако днес попитате някой македонски славянин „Какъв си ти“, веднага ще ви отговори: аз съм българин, а своя език наричам български.<ref>{{cite book |title= Народне песме македонски Бугара. Скупио Стефанъ И. Верковићъ. Кньига прва Женске песме |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1860 |publisher= Правителственомъ кньигопечатньомъ |location=У Београду |isbn= |pages=XIII |url= |accessdate=}}</ref>}}

Предговорът е с характер на етнографски очерк за българите в Македония и е извор на „важни сведения за бита, езика, етническото самосъзнание, поминъците и етническия състав на населението от различните селища“.<ref name="Тодоров 129-130">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо |authorlink= |coauthors= |year= 1989 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 129-130 |url= |accessdate=}}</ref> Цел на предговора е да даде верни етнографски данни за българския характер на Македония, тъй като гръцките, както и някои западни автори тенденциозно „тези предели ги наричат гръцки“.<ref name="Тодоров 130">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо |authorlink= |coauthors= |year= 1989 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 130 |url= |accessdate=}}</ref>

Сборникът е издаден за втори път на български от [[Петър Динеков]] в 1966 г. В него заедно с оригиналния текст е направен и превод на български на Верковичовия предговор и добавена уводна студия „Делото на Стефан Веркович“.<ref>{{cite book |title= Народни песни на македонските българи. Книга първа. Женски песни |last=Веркович |first=Стефан И |authorlink= |coauthors= |year=1966 |publisher=Български писател |location= София |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref>