Народни песни на македонските българи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Горно Броди, ползвайки HotCat |
м форматиране: 40x параметри |
||
Ред 22:
}}
'''„Народни песни на македонските българи“''' е етнографски сборник с български народни песни, събрани от [[Стефан Веркович]], смятан за „най-ценния му принос в областта на българската фолклористика“.<ref name="Динеков">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://liternet.bg/publish8/pdinekov/verkovich.htm | заглавие=Делото на Петър Веркович |достъп_дата =2015-09-23 |фамилно_име= Динеков |първо_име=Петър
Книгата е вторият голям сборник с български народни песни след излезлия в 1855 година „[[Болгарские песни из сборников Ю. Ив. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар]]“ на [[Петро Безсонов]].<ref name="Динеков"/> Съдържа 335 народни песни, които са лирични и затова са наречени в заглавието ''женски''. Песните са събирани от Веркович при престоя му като сръбски агент в южномакедонския град [[Сяр]] от 1855 година насетне.<ref name="Динеков"/> Заглавието, посвещението на княгиня [[Юлия Обренович]], предговорът, бележките и обясненията към песните са на сръбски език, а в края има обяснение на сръбски на непознати български думи. Песните обаче са на оригиналния български език, както го нарича и самият Веркович.<ref name="Динеков"/>
Ред 47:
|}
Така огромната част от песните са от серското село Просеник - записани от живеещата в Сяр певица Дафина, наречена от Веркович „българската Омирка“. Другите песни също са записвани в Сяр - тези от Лехово са записани от стара жена, представена му от Дафина, а тези от Дебърско от дебрани, работещи в града.<ref name="Динеков"/> Сборникът няма жанровото разнообразие на излезлия на следната 1861 година Миладинов сборник „[[Български народни песни (сборник)|Български народни песни]]“, „но допринася твърде много за пропагандирането на българската народна поезия сред учените слависти“.<ref name="Тодоров 129">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо
В обширния предговор Веркович очертава етническите граници на южните райони, населени с „български славяни“:
Ред 53:
{{цитат|Но самь ове песме назвао бугарскима а ни словенскима, збогъ тога, єръ данасъ кадъ бы когодъ македонскогъ Славенина запитао: што си ты? съ места бы му одговоріо: я самь Болгаринъ, а свой єзыкъ зову болгарскимъ.
Но аз тези песни нарекох български, а не славянски, защото, ако днес попитате някой македонски славянин „Какъв си ти“, веднага ще ви отговори: аз съм българин, а своя език наричам български.<ref>{{cite book |title= Народне песме македонски Бугара. Скупио Стефанъ И. Верковићъ. Кньига прва Женске песме
Предговорът е с характер на етнографски очерк за българите в Македония и е извор на „важни сведения за бита, езика, етническото самосъзнание, поминъците и етническия състав на населението от различните селища“.<ref name="Тодоров 129-130">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо
Сборникът е издаден за втори път на български от [[Петър Динеков]] в 1966 г. В него заедно с оригиналния текст е направен и превод на български на Верковичовия предговор и добавена уводна студия „Делото на Стефан Веркович“.<ref>{{cite book |title= Народни песни на македонските българи. Книга първа. Женски песни |last=Веркович |first=Стефан И
Още в предговора Веркович изяснява, че замисля да издаде втори том на сборника с трапезни и юнашки песни, а по-късно ще записва народни приказки и предания. Поради ангажираността си в диспута около „[[Веда Словена]]“, не успява да го осъществи приживе и събраните от него материали са издадени като „[[Сборникъ Верковича. Ι. Народныя пѣсни македонскихъ болгаръ]]“ в 1920 г. в Петроград и „[[Lidové povídky jihomakedonské]]“ в 1932 г. в Прага.<ref name="Тодоров 130"/>
|