Настъпление на Брусилов: Разлика между версии

 

=== Планове на противниците ===

За да противодействат на тази тактика, висши военни представители на съглашенците се договарят (на конференцията в [[Шантий]] в края на 1915) да предприемат през идното лято синхронни офанзиви на [[Западен фронт (Първа световна война)|Западния]], [[Италиански фронт (Първа световна война)|Италианския]] и [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния фронт]]. Намеренията им са осуетени през февруари, когато германските войски подемат [[Битка при Вердюн|щурм срещу френските позиции при Вердюн]], а през май [[Битка при Азиаго|австро-унгарските армии настъпват]] от [[Тирол]] към долината на река [[По]]. По молба на притиснатите си съюзници, през април 1916 година руското командване (Ставката на върховния главнокомандващ с началник-щаб генерал [[Михаил Алексеев]]) решава да ускори приготовленията за своята офанзива. Към този момент руските армии между [[Балтика]] и [[Кралство Румъния|Румъния]] са разпределени в три съединения („фронтове“) – Северен, Западен и Югозападен.<ref>{{cite book | last = Зайончковский | first = Андрей | authorlink = Андрей Зайончковски | title = Первая мировая война | location = Санкт Петербург | publisher = Полигон | year = 2002 | pages = 534 – 535 | isbn = 5-89173-174-6 | url = http://militera.lib.ru/h/zayonchkovsky1/index.html | accessdate = 10.06.2016}}</ref> За главния удар към [[Вилно]] е определен Западният фронт, но подготовката му (подвозът на хора и снаряди) закъснява, така че част от силите му са пренасочени към Югозападния фронт, който трябва да настъпи по-скоро срещу австро-унгарците във [[Волиния]] и Галиция и да ги принуди да отслабят натиска срещу Италия.{{hrf|Зайончковский|2002|537 – 538}}<ref>{{cite book | last = Нелипович | first = Сергей | title = Наступление русского Юго-Западного Фронта летом-осенью 1916 года: война на самоистощение? Във: Отечественная история, №3 | year = 1998 | pages = 41 – 42 | url = http://www.grwar.ru/library/Nelipovich-Exhaustion/NE_00.html | accessdate = 10.06.2016}}</ref>

 

 

== Начало на битката (юни – юли 1916) ==

=== Руски пробив при Луцк ===

Четирите армии на Югозападния фронт настъпват по различно време между 3 и 5 юни (21 – 23 май по [[стар стил]]) в четири различни направления в периметър, широк повече от 400 km. Генерал Брусилов разчита, че по този начин ще дезориентира противника и ще повиши морала на собствените си войски, обезсърчени от пораженията и отстъплението в предходната година. Ефектът в участъците на централните 11-а и 7-а армия, действащи от [[Тернопол|Тарнопол]] и [[Язловец]] към [[Лвов]], е на първо време незначителен.{{hrf|Зайончковский|2002|543 – 544}} Едва през юли и август те успяват да отблъснат австро-унгарските сили, съответно, към [[Броди]] и [[Галич]], но не отиват по-далеч.<ref name="shefov631">Шефов, Николай. Битвы России. Москва, АСТ, 2006. ISBN 5-9713-1217-0. с. 631 – 632</ref> За разлика от тях войските на северното и южното крило постигат бързи и впечатляващи успехи при [[Луцк]] (във [[Волиния]]) и при [[Чернивци]] (в [[Буковина]]).

== Развръзка (юли – октомври 1916) ==

=== Боеве за Ковел ===

Руското настъпление във Волиния спира в средата на юни за отдих и попълване на войските. Окуражена от успеха при Луцк, [[Ставка]]та бърза да усили Югозападния фронт с 3-а армия от съседния Западен фронт, а в средата на юли – и с гвардията и други части от общия резерв. Така, въпреки значителните загуби в боевете, към края на месеца войските на Брусилов надвишават 980 000 бойци с 3 200 оръдия.{{hrf|Нелипович|1998|44}} За цел на офанзивата е предпочетен важният железопътен възел [[Ковел]] на подстъпите към Полша. Междувременно германското командване струпва в района значителни подкрепления от Прибалтика и от Франция.<ref name="osjkin"/>