Наум Илиев (зограф): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 1x А|А(Б); 20x параметри |
||
Ред 6:
| починал-място =
}}
[[
'''Наум Илиев Ненчов Чибуков''' е [[българи|български]] [[иконопис
==Биография==
Роден е в голямото [[мияци|мияшко]] село [[Селце (община Маврово и Ростуша)|Селце]], [[Дебър]]ско в семейството на зографа [[Илия Ненчов]]. С баща си 1870 година се преселва в [[Ловеч]]. В 1878 година работи с баща си и брат си [[Ненчо Илиев]] икони за [[Троянски манастир|Троянския манастир]]. При едно от връщанията си в Селце, изписват местната църква „[[Свети Илия (Селце, Дебърско)|Свети Илия]]“. В 1873 година Наум и Ненчо рисуват стенописите в църквата „[[Света Неделя (Ловеч)|Света Неделя]]“ в Ловеч, късето в нартекса оставят надпис: „Пріложи двете кубета и олтарѧтъ съ артиката заедно господин Пенчу Павлувъ; съсъ своимъ іждівеніемъ: 1873 іунна: 10: рукописаха, Ненчу Іліевъ и братъ его Наумъ дебралій:“.<ref name="Василиев 262"/> В църквата се пазят и две икони от братята - на Свети Спиридон и Събор Архангелски.<ref name="Василиев 263"/>
Рисуват стенописите в „[[Св. св. Петър и Павел (Асеновци)|Св. св. Петър и Павел]]“ в Осма Калугерово, които обаче са заличени в 1934 година. Запазен е единствено договорът за изработката им. В 1870 година братята рисуват стенописите в храма „[[Свети Архангел Михаил (Осиковица)|Свети Архангел Михаил]]“ в Осиковица,<ref name="Василиев 262"/> позлатяват иконостаса и изписват апостолските икони.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.museum-pravets.com/church.st.Arhangel.Mihail.php | заглавие=Църква свети Архангел Михаил, с. Осиковица |достъп_дата =2015-12-31
В църквата „[[Свети Георги (Столът)|Свети Георги]]“ в севлиевското село Столът оставят надпис над един от южните прозорци: „Пріложіха, Колю Баичиувъ, Стойно Досюв, Авраамъ Петровъ, Денчо Петрув 1879 рукописаха Ненчу, й, Наумъ Илїеви Дебралій“. В храма двамата рисуват стенописи на тавана и в прозоречните ниши. Забележителен е образът на Свети Роман Сладкопевец.<ref name="Василиев 262"/>
Ред 18:
В 1895 година Наум работи с племенниците си [[Янаки Ненчов|Янаки]] и Теофил Ненчови (Ниневи) в „[[Свети Илия (Вишовград)|Свети Илия]]“ във Вишовград, Плевенско. По-късно Теофил се отказва от зографството, а Янаки работи с Наум до 1898 година.<ref name="Василиев 262"/>
Според [[Асен Василиев]] стенописите на Наум и Ненчо Илиеви са условни, в тях преобладават червено и сино, като има и тежки, неуравновесени тонове. Фигурите често са разкривени - наблюдават се стройни фигури с малки глави или обратно. Зографите обаче показват усет към линията, приложен в гънките на драпериите, които а сполучливи и придават приятен вид на композициите.<ref name="Василиев 263">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев
== Родословие ==
| |||