Харакири: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 3x А|А(Б)
Ред 6:
"Харакири" четенето на йероглифите, съставящи понятието, е плод на незнанието в тази област на посетилите Япония чужденци. С течение на времето кун йоми (японско четене) и на двата йероглифа се приема официално и от самите японци.
== Техника ==
Облечен в [[траур|траурна]]на одежда – бяла на цвят, самураят подготвя своя предсмъртен стих, в който обяснява какво е преживял и за какво съжалява. После разгърдва дрехата си и разкрива корема си. До изпълнителя на сепуку понякога има свидетели и „секундант“, [[кайшакунин]], чиято роля е да го обезглави в нужния момент, за да прекрати мъките му. Острието е пречистено с [[вода]] и обвито в [[ориз|оризова]]ова [[хартия]], тъй като [[кръв]]та се смята за нечиста. Смъртникът си прави прободна рана, след което - напречен разрез надясно. Вади острието и, по желание, прави втори разрез, този път надлъжен, надолу. Това е доста мъчителна и бавна смърт, която отнема часове (именно за да се избегне това е необходим секундантът).
 
Жените имат своя разновидност на харакирито, наречена [[джигай]]. Разрезът, който те правят, е в областта на гърлото. Преди церемонията завързват коленете си, за да бъде намерен трупът им в достойна позиция на тялото след предсмъртните конвулсии.
Ред 13:
В наръчника за самураи „Хагакуре“ авторът [[Цунетомо]] споменава за различни видове сепуку, като [[цуйфуку]] и [[джунши]]. Всяко от тях е предизвикано от различни причини. Предателство на господаря към идеологията, предателство към господаря от подчинения, провал или грешка, които водят до безчестие на рода, на който служи самураят. В същата книга се разказват истории за различни мъже, извършили сепуку или участвали като секунданти.
 
Със сепуку си отиват от този свят [[писател|писателите]]ите [[Емилио Салгари]] и [[Юкио Мишима]].
 
== Вижте също ==