Харитон Драговитийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м форматиране: 18x параметри |
||
Ред 8:
}}
'''Харитон Драговитийски''' (светско име '''Христо Христов Вълчев-Аджамовски'''<ref>Борис Цацов [https://www.google.ru/search?tbm=bks&hl=ru&q=%22%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE+%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%90%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%22#newwindow=1&hl=ru&tbm=bks&q=%22%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE+%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%90%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%22 Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник]</ref>) е български духовник, [[епископ]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], ректор на [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]].<ref name="Екзарх Йосиф 412">{{cite book |title= Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници |last=Темелски |first= Христо
==Биография==
Роден е в 1880 година в троянското село [[Патрешко]] в бедно семейство, като израства без баща. На 7 години е даден като послушник в съседния [[Троянски манастир]]. Учи в [[Орешак (област Ловеч)|Орешак]] и прогимназия в [[Троян]] на издръжка на манастира. В 1898 година приема монашеска подстрижка, а в 1900 година става [[йеродякон]]. В 1901 година заминава да учи в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска духовна семинария]], която завършва в 1907 година. От 1907 до 1909 година е екзархийски [[дякон]]. В 1909 година е изпратен от екзарх [[Йосиф I Български]] да учи в [[Киевска духовна академия|Киевската духовна академия]], която завършва в 1913 година. Завръща се и отново от 1913 до 1914 година е дякон на екзарха. На 1 юли 1914 година е ръкоположен за [[йеромонах]], а на 16 ноември 1914 г. става [[архимандрит]]. В 1914 година е библиотекар на [[Свети Синод на Българската православна църква|Светия Синод]] на екзархията. От 1914 до 1915 година управлява [[Ловчанска епархия|Ловчанската епархия]]. След смъртта на екзарха от 1915 до 1917 година е екзархийски наместник в османската столица. От 1918 до 1924 година е [[протосингел]] на [[Пловдивска епархия|Пловдивската епархия]].<ref name="Екзарх Йосиф 412"/>
На 14 януари 1924 година е ръкоположен за [[драговитийска епархия|драговитийски епископ]]. По време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българското управление]] във [[Вардарска Македония]] [[Струмишка епархия]] е присъединена към [[Драмска епархия|Драмска]] и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит [[Борис Неврокопски]] с помощник епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.<ref>{{cite book |title= Беломорието под българското управление през Втората световна война |last=Стоянова |first=Ваня
Умира в София в 1958 година.<ref name="Екзарх Йосиф 412"/>
Автор е на история на Троянския манастир.<ref>{{cite book |title= Драговитийски епископ Харитон |last= Троянският манастир „Успение Пресв. Богородици“. История и документи
== Бележки ==
|