Отваря главното меню

Промени

149 байта изтрити ,  преди 3 години
м
форматиране: 16x параметри
[[File:РЕНЗОВЦИ-ЗОГРАФОВЦИ МАЈСТОРИ НИКОЛА, АНДРЕЈ, ЃОРЃИ И КОСТА.jpg|мини|450п|Зографите Рензовци на църквата „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“, [[Коста Дамянов|Коста]], [[Георги Дамянов (зограф)|Георги]], [[Андрей Дамянов|Андрей]] и [[Никола Дамянов]]]]
'''Рензови''' или '''Рензовци''' или '''Зографски''' са [[българи|български]] [[мияци|мияшки]] строителен, [[дърворезба|резбарски]] и зографски род, по произход от [[Река (област)|малореканското]] село [[Тресонче]], [[Дебър]]ско, принадлежащ към [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]]. Родът е основан от майстор Мирче, който има син [[Богдан Мирчев|Богдан]] - добър зограф, който работи на много места, но главно към Цариград. За Богдан се знае, че е живял към началото на XVIII век и има двама сина - [[Силян Богданов|Силян]] и Стефан Богданови.<ref name="Василиев 151">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 151 |url= |accessdate=}}</ref>
 
Син на Силян е [[Янкул Силянов]] или Рензов, а неговият син [[Дамян Янкулов|Дамян]] на свой ред също е виден строител.<ref>{{cite book |title= Творци на българската архитектура, том 1 |last= Кантарджиев|first= Петър|authorlink= |coauthors= Константин Жеков|year= 1982|publisher= Съюз на архитектите в България|location= София|isbn= |pages= 71|url= |accessdate=}}</ref> След смъртта на Дамян родът е оглавен от [[Георги Дамянов (зограф)|Георги (Гьорче) Дамянов]], който работи заедно с братята си [[Никола Дамянов|Никола]], [[Андрей Дамянов|Андрей]] и [[Коста Дамянов|Коста]]. Родът се изселва от Тресонче във велешкото село [[Папрадище (Община Чашка)|Папрадище]]. Трудно да се посочи индивидуалната работа на отделните братя.<ref name="Василиев 155">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 155 |url= |accessdate=}}</ref> Четиримата братя са едновременно иконописци, резбари и строители. С времето всеки от тях се специализира в някой от тези занаяти. Докъм края на 1825 година братята живеят в [[Папрадище (Община Чашка)|Папрадище]], от където пътуват по работа до различни краища, стигайки до [[Солун]], Босна и Херцеговина. Работят със синовете си [[Яков Зографски|Яков]] и [[Янко Георгиев (зограф)|Янко Георгиеви]], [[Дамян Андреев|Даме]] и [[Иван Андреев (зограф)|Иван Андрееви]] и [[Петър Николов (зограф)|Петър]] и [[Наце Николов]]и.<ref name="Василиев 155"/> След едно разбойническо нападение в 1835 година братята се изселват в съседното село [[Ораовец]]. Около 1850 година Андрей се изселва във Велес, а в Ораовец остават Коста и Никола.<ref name="Василиев 156">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 156 |url= |accessdate=}}</ref>
 
== Родословие ==
394 216

редакции