Разлика между версии на „Неврон“

34 байта изтрити ,  преди 3 години
м
форматиране: 2x А|А(Б)
м (форматиране: 2x А|А(Б))
Неврона получава сигнал от разположена преди него във веригата нервна клетка. Това става като например невротрансмитери се освобождават в специалните рецептори в постсинаптичната мембрана на дендритите на неврона, който трябва да се възбуди. След като по този начин въздействието са предаде, от дендрита то преминава в тялото ([[Сома (биология)|сомата]]) на нервната клетка и от там към основата на аксона. По този начин всяка деполяризация , която се е получила от различните синапси върху нервната клетка променя потенциала на мембраната на аксона. При това, при надвишаване на една прагова стойност се стартира един импулс ([[потенциал на действието]]). Принципно важи правилото , че колкото по-близо е един синапс до тялото, толкова по-силно е влиянието му върху клетката. И колкото по-голямо е разстоянието, през което трябва да мине възбуждането , толкова по-слабо е въздействието. Едновременно действащите във времето въздействия се сумират.
 
В основата на [[аксон|аксона]]а в зависимост от определени фактори, при преминаването на едно прагово ниво , се стартира един потенциал на действието. Той преминава по дължината на аксона . Това става в биомембраната, така наречената аксонна лема, която отделя външната и вътрешната среда на аксона.
 
Във вътрешността и външната част на аксона се намират йони. Тяхната концентрация от двете страни на мембраната е различна. Вътрешността на клетката има отрицателен заряд. Поддържането на този потенциал в невъзбудено състояние, както и потенциала на действието стават с помощта на така наречената [[Калиево–натриева помпа]], наречена така на йоните на елементите натрий и калий, които играят важна роля при пренасянето на сигнала. При възбуждането на аксона се получава активен транспорт на йони през мембраната, промяна на концентрацията им по дължина на аксона до достигането на неговата крайна точка. Предаването се извършва по дължината на аксона по така наречените [[Прищъпване на Ранвие|възли на Ранвие]], като по тази начин скоростта на предаване е много по-голяма спрямо аксон без миелинова обвивка. В края на аксона над следващия синапс предаването спира. Там тъй като предаването не се извършва по електрически начин, сигнала се предава по химически начин към следващия неврон.
*### симпатикови
*### парасимпатикови. Инервират вътрешните органи, сърдечната мускулна тъкан, кръвоносните съдове, жлезите и др., чрез свободни нервни окончания.
*## '''Невросекреторни неврони.''' Те са '''мултиполарни''' и са специалзирани в отделянето на невросекрет. Невросекреторните клетки са единствените, които чрез невровазални окончания отделят секрета си направо в кръвта. За това се разглеждат като ендокринни клетки, а веществата, които отделят— като неврохормони. Най-проучените невросекреторни клетки са в '''nucleus supraopticus''' и '''nucleus paraventricularis''' в [[Хипоталамус|хипоталамусахипоталамус]]а. '''Невросекретът''' се състои от хормоните [[окситоцин]] и [[вазопресин]], от транспортния пептид [[неврофизин]] и [[Аденозинтрифосфат|АТФ]]. Невросекреторните гранули се транспортират по аксоните на невросекреторните неврони посредством аксоналния ток и така достигат до аксоналните им окончания в неврохипофизата. Невросекреторните везикули се натрупват понякога в аксоните като образуват издувания наречени [[телца на Херинг]] (Herring).
 
* '''Според форма и дендритно дърво:'''
552 403

редакции