Уикипедия

История на радиолюбителството в България: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 1x А|А(Б)
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м форматиране: 18x параметри
Ред 4:
== Радиолюбителството в [[Царство България]] ==
[[Картинка:Ivan Djakov 1938 LZ1ID.jpg |мини|ляво|150п|[[Иван Джаков]] през [[1938]] г. като LZ1ID]]
Първият българин – [[радиолюбител]], в съвременния смисъл на думата, е [[Иван Пейчев (радиолюбител)|Иван Пейчев]]. Той е участник в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] и след потушаването му напуска страната и става [[политически емигрант]] в [[СССР]]. Там получава съветски радиолюбителски [[повиквателен знак]] – EU2FB.<ref name="lz1us">{{cite book |title=Радиолюбителството в България. История, факти, спомени|last=инж. Панайот Данев |first=LZ1US |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher= |location=София |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref>
 
На 10 май 1927 г. е приет първият Закон за радиото (ДВ, бр. 29 от 10 май 1927 г.). През 1927-1928 година излиза списание „Радиолюбител“, издавано от инженер Д. Бунев, а от 1932 година започва да излиза списание „Родно радио“.<ref name="Бояджиев">Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 27, 31-34.</ref>
Ред 17:
На [[12 септември]] [[1947]] г. за пръв път заседава Инициативният комитет на радиолюбителството, който набелязва насоки за развитие на движението в България. В края на 1947 г. започва изграждането на [[Организация за съдействие на отбраната|„Народния съюз за спорт и техника”]], където е включена [[радиолюбителска дейност|радиолюбителската дейност]]. През март 1948 г. е проведен официално учередителният конгрес на организацията. Като подразделение към НССТ е създаден Комитет по радиолюбителство. За пръв председател е избран Митхен Андреев, а след него – Асен Маринчевски.
 
Първата '''клубна''' любителска радиостанция в България започва работа на '''[[25 декември]] [[1949]] г.''' с [[повиквателен знак|инициал]] LZ1AA от [[София]]. Тя е [[клуб]]на радиостанция на [[Организация за съдействие на отбраната|НССТ]].<ref>{{cite journal | author = | year = 1950 | month = | title = Месечно издание на Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията в България | journal = Технически радиопреглед | volume = 1 | issue = 1 | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Оператор е [[Огнян Кукуров]] – кадрови военнослужещ от [[Българска армия|Българската народна армия]], по-късно началник на отдел „Свързочен” в Централния комитет (ЦК) на [[Организация за съдействие на отбраната|ДОСО]]. Първоначално разрешението е издадено само за няколко дни, по случай Втората национална радиолюбителска конференция. На [[20 януари]] [[1952]] г. на ул. [[Георги Раковски (улица в София)|Г.С. Раковски]] №155 (на пл. „[[Славейков (площад)|Славейков]]“) в [[София]] е открит Централният радиоклуб (ЦРК) на [[Народна република България|НРБ]]. [[Повиквателен знак|Инициалът]] на клубната радиостанция е LZ1KAB, по аналогия с инициала на ЦРК на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] – UA3KAB. В същия ден е осъществена и първата официална любителска радиовръзка от LZ1KAB, с оператор [[Огнян Кукуров]], на [[Радиолюбителски честотен спектър|честота]] 7 [[Херц (единица)|МХц]], в [[телеграф]]ен режим.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://wiki.bfra.bg/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81_%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0 | заглавие=Хората с радиолюбителски слушателски номера |достъп_дата =15.08.2015 г. |фамилно_име= Божилов |първо_име= Кирил (LZ1FJ) |дата=13.08.2015 г. |труд= |издател=[[Българска федерация на радиолюбителите]] |език= |цитат= }}</ref>
 
Радиолюбителската дейност в България усилено се развива в системата на [[Организация за съдействие на отбраната|ДОСО — ОВТПН — ОСО]]. През 1952 г. Централният съвет на ДОСО и Министерството на ПТТР започват да издават [[списание]] „Радио“ (по-късно – „Радио и телевизия“ и „Радио, телевизия и електроника“). Първата радиолюбителска диплома, към която започват да се стремят българските радиолюбители, е [[Чехословакия|чехословашката]] „PZMT“, учредена през [[1952]] г. – „Слушал страните от лагера на мира“. За получаването ѝ се зачитат радионаблюдения след [[28 април]] [[1949]] г. – откриването на Световния конгрес на привържениците на мира.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_радиолюбителството_в_България“.