Уикипедия

Независимо дружество за защита правата на човека: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м форматиране: 13x параметри
Ред 4:
Създадена е на [[16 януари]] [[1988]] година от 16 български [[дисидент]]и, повечето от тях политически затворници - [[Илия Минев]], [[Григор Божилов]], [[Едуард Генов]], [[Благой Топузлиев]]<ref>[http://petyr.blogspot.com/search/label/%D0%9D%D0%94%D0%97%D0%9F%D0%A7 В памет на отец Топузлиев]</ref>, [[Стефан Вълков]]<ref>[http://bulgaria1989.wordpress.com/2010/03/26/vyl8/ Стефан Вълков - Най-упоритият противник на режима]</ref>, [[Цеко Цеков]] и други.<ref>[http://www.decommunization.org/Communism/Bulgaria/NDZPC.htm Независимо дружество за защита на правата на човека в България]</ref> Неговите цели и задачи са възстановяване на достойнството на българските граждани, политически плурализъм, издирване на политическите затворници, суверенитет на България, неподчинение на каквито и да са имперски интереси и защита правата на всеки човек.<ref>[http://bulgaria1989.wordpress.com/2009/11/29/program/ Програма и устав на Независимото дружество за защита правата на човека], ноември 2009 г.</ref>
 
В края на май 1989 г., когато започва натискът срещу етническите групи, в дружеството настъпва разцепление, а след приемането на председателството Воденичаров променя политиката, като не се застъпва за правата на мюсюлманите. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към [[Движение за права и свободи|ДПС]] и така лишават дружеството от основната му членска маса.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.svobodata.com/page.php?pid=1872&rid=35&archive=1 | заглавие = Отказ от комунизъм | достъп_дата = 16 март 2015 | фамилно_име = Добрев | първо_име = Петър| дата = | труд = | издател = svobodata.com | език = | цитат = }}</ref>
 
През лятото на 1989 г. е подета инициатива за смяна на Илия Минев като председател. Решението е взето в дома на Владимир Кръстев през юли 1989 г., от т. нар. Софийска група: Костадин Георгиев, Григор Симов, Владимир Кръстев, Рут Леви, Стефан Савовски, Васил Костов, Мариана Златева, Димитър Томов, [[Волен Сидеров]], Драгомир Цеков, Коце Иванов и Магда Георгиева, а Илия Минев изобщо не е уведомен. Събранието избира за нов председател на дружеството [[Румен Воденичаров]], който също не присъства.
Ред 12:
== Критики и противоречия ==
 
Един от учредителите на НДЗПЧ, Илия Минев е сред най-популярните му лица, предвид тежката политическа репресия, на която е подложен преди 1989 г. — 33 години прекарани в затвори и концентрационни лагери.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/1030-2013-01-06-16-42-32 | заглавие = Непримиримият – Илия Минев | достъп_дата = 24.02.2015 | фамилно_име = Христов | първо_име = Христо | дата = 06.01.2013 | труд = | издател = Desebg.com | език = | цитат = }}</ref> След 1989 г. обаче Минев продължава да популяризира някои от идейните постановки на [[Съюза на българските национални легиони]] (СБНЛ), заради членството в който е вкаран в затвора. Това той прави чрез вестника „Свободно слово“, който започва да издава като орган на НДЗПЧ. Определя се като убеден легионер и смята, че легионерството има същата роля в българското общество, както нацистката партия в Германия. Отрича [[Холокоста]] и обвинява евреите в разни злодеяния — спрямо Германия преди Втората световна война и в генерален план.<ref name="Minev-Mandela-Hitler">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/2650-2015-02-23-20-12-52 | заглавие = Минев, Мандела, Хитлер | достъп_дата = 24.02.2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Либерален преглед | език = | цитат = }}</ref>
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Независимо_дружество_за_защита_правата_на_човека“.