Непредпазливост: Разлика между версии

В по-старата българска специализирана литература (до ок. 1950 г.) понятието '''небрежност''' също се използва като родово<ref>{{cite book |title= Учебник по обща теория на правото. Т. 1. 3 доп. изд. |last=Ганев |first=Венелин |authorlink=Венелин Ганев |coauthors= |year=1946 |publisher=Линотип |location=София |isbn= |pages=95-96 |url= |accessdate=}}; с ъ щ о {{cite book |title= Облигационно право. ч. 1. Общо учение за облигацията. |last=Апостолов |first=Иван |authorlink=Иван Апостолов (юрист) |coauthors= |year=1947 |publisher= |location=София |isbn= |pages=252 |url= |accessdate=}}. Терминът непредпазливост ползва още тогава {{cite book |title= Наказателно право. Т. 1. Обща част. 6 изд. |last=Долапчиев |first=Никола |authorlink=Никола Долапчиев (юрист) |coauthors= |year=1945 |publisher= |location=София |isbn= |pages=288 |url= |accessdate=}}</ref>. По-късно под небрежност се разбира само несъзнаваната непредпазливост (negligentia). Съзнаваната непредпазливост (luxuria) бива наричана още ''самонадеяност'' и (рядко:) ''наказуемо лекомислие''.

От определението на чл. 11 ал. ІІІ НК следва, че самонадеяност е налице, „когато деецът ... е предвиждал настъпването на [общественоопасните] последици, но е мислил да ги предотврати.” В психиката му се наблюдават представи, че резултатът от поведението би бил неправомерен. По този интелектуален момент самонадеяността прилича на умисъла. Обаче отношението му има отрицателно волево съдържание: той не желае, нито цели, нито се съгласява със случването на деянието и последиците му. Напротив, желае да се избегнат. Деянието обаче е осъществено, което означава, че преценката му относно възможността му да предотврати настъпването, да прекъсне причинната връзка е била неточна. Трудният момент в практиката е да се определи дали е налице самонадценяване (съзнавана непредпазливост) или примиряване (евентуален [[умисъл]])<ref>{{cite book |title= Обща теория на правото |last=Радев |first=Димитър |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher=ЛиК |location=София |isbn= |pages=227|url= |accessdate=}}</ref>, което има значение основно в наказателното право (чл. 11 ал. ІV НК, чл. 7 ал. ІІ ЗАНН).

Приема се, по българското право, че е налице небрежност и когато деецът доброволно се е привел в състояние да не може да предвиди резултата на поведението си (actio libera in causa). Имат се предвид напр. случаите на употреба на опиат&nbsp;– причинилият смърт с МПС след употреба на алкохол ще носи отговорност.<ref>{{cite book |title= Наказателно право. Т. 1. Обща част. 6 изд. |last=Долапчиев |first=Никола |authorlink= |coauthors= |year=1945 |publisher= |location=София |isbn= |pages=271 |url= |accessdate=}}</ref>

Към средата на 20. век се прави разграничението, че в буржоазната юридическа литература (т.е. основно западноевропейската) за установяване на небрежността се ползва обективен критерий. Дали субектът е могъл да предвиди противоправните последици се преценява спрямо един „среден благоразумен човек”. От позициите на социалистическата правна доктрина това се критикува, тъй като „използването само на този обективен критерий, свързан с еталона на предвидливост на „средния благоразумен човек”, дава възможност за обективно вменение”. Съветската и българската доктрина отчитат, че е възможно определен индивид да има по-малки интелектуални или др. възможности от измисления „среден човек”. Ако се приеме, че такъв човек е имал възможност да съзнае фактите и последиците, т.е. че е действал при небрежна вина, докато в действителност няма такава, би означавало вината като субективен елемент на състава на правонарушението на практика да отпадне, когато не се изисква квалифицирана (умишлена). Това би противоречало на принципа на индивидуалната отговорност. Затова социалистическото [[Наказателно право|наказателно]] и [[административнонаказателно право]] въвежда още един субективен критерий. Преценява се и дали личните качества на дееца са съставлявали възможност да съобрази противоправните последици на поведението си и да ги избегне. Обективният критерий се ползва като първоначален ориентир.<ref> {{cite book |title= Научно-практически коментар към ЗАНН |last=Стоев |first=Симеон |authorlink= |coauthors= |year=1975 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=37 |url= |accessdate=}} и цит. там</ref>

Относно коректността на това разграничение може да се разгледат схващанията на [[Никола Долапчиев (юрист)|Н. Долапчиев]] като представител на школата отпреди 1944 г., т.е. български буржоазен правник. От една страна той приема, че небрежността е форма на вината, при която няма психично отношение, а е нормативно понятие.<ref>{{cite book |title= Наказателно право. Т. 1. Обща част. 6 изд. |last=Долапчиев |first=Никола |authorlink= |coauthors= |year=1945 |publisher= |location=София |isbn= |pages=253 |url= |accessdate=}}</ref> От друга страна, при действието на отм. НЗ отчита наличието както на обективно, така и на субективно мерило при небрежността, които трябва да са налице кумулативно.<ref>пак там, стр. 289</ref> Индивидуалните особености на дееца могат да се компенсират и чрез концепцията за частичната вменяемост.<ref>пак там, стр. 267</ref>

В гражданското право&nbsp;– без да има пълна категоричност в теорията&nbsp;– не се извършва конкретна преценка на субекта. По този начин гражданската отговорност се обективизира. <ref>{{cite book |title= Облигационно право. Обща част |last=Калайджиев |first=Ангел |authorlink=Ангел Калайджиев |coauthors= |year=2007 |publisher=Сиби |location=София |isbn= |pages=420 |url= |accessdate=}} приема, че небрежността не е психическо отношение, а на стр. 417 възприема обективната теория</ref>. Гражданската отговорност поначало не засяга лични права, а нейна функция е да разпредели последиците от вредоносно деяние. Известно съобразяване с конкретния деец е налице, когато за мащаб се ползва грижата към собствените работи (culpa levis in concreto), напр. за наследника по опис по чл. 65 ЗН. (До прилагане на наказателноправния критерий вероятно би могло да се стигне при адхезионен процес или при зачитане силата на присъда, но кръгът на непредпазливите престъпления е по-тесен, а чл. 300 ГПК и 413 НПК визират, стриктно погледнато, „виновността“, а не „вината“ на дееца.)

Въпреки че поначало в българската доктрина властва разбирането, че при всички видове отговорност (наказателна, административна, дисциплинарна, гражданска) понятието и формите на вината са идентични, в гражданските закони се срещат и други квалификации на непредпазливостта<ref> За единството вж. напр. {{cite book |title= Научно-практически коментар към ЗАНН |last=Стоев |first=Симеон |authorlink= |coauthors= |year=1975 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=35 |url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Облигационно право. Обща част |last=Калайджиев |first=Ангел |authorlink=Ангел Калайджиев |coauthors= |year=2007 |publisher=Сиби |location=София |isbn= |pages=414 |url= |accessdate=}}. За разликата в „дележа” срв. {{cite book |title= Наказателно право. Т. 1. Обща част. 6 изд. |last=Долапчиев |first=Никола |authorlink= |coauthors= |year=1945 |publisher= |location=София |isbn= |pages=290 |url= |accessdate=}}</ref>. Те съответстват на традиционни цивилистични разрешения, реципирани от римското право. Тази класификация се разглежда в учебниците по Закона за задълженията и договорите<ref> Вкл. цит.{{cite book |title= Облигационно право. Обща част |last=Калайджиев |first=Ангел |authorlink=Ангел Калайджиев |coauthors= |year=2007 |publisher=Сиби |location=София |isbn= |pages=414 |url= |accessdate=}}. За разликата в „дележа” срв. {{cite book |title= Наказателно право. Т. 1. Обща част. 6 изд. |last=Долапчиев |first=Никола |authorlink= |coauthors= |year=1945 |publisher= |location=София |isbn= |pages=290 |url= |accessdate=}}</ref>.

Очевидно в чл. 247, 94 и 255 законодателят не цели да освободи от отговорност при междинната между умисъла и несъзнаваната непредпазливост форма на съзнавана непредпазливост. <ref>Според {{cite book |title= Облигационно право. Обща част |last=Калайджиев |first=Ангел |authorlink=Ангел Калайджиев |coauthors= |year=2007 |publisher=Сиби |location=София |isbn= |pages=418 |url= |accessdate=}} се поглъща</ref>. ЗЗД е приет ок. 18 г. преди НК и ползва небрежност като синоним на непредпазливост (вж. по-горе).