Нерв: Разлика между версии

'''Нервът''' ({{lang-la|nervus}}) е влакно, по което се предават [[нервен импулс|нервните импулси]] в [[организъм|организма]] на висшите (сложните [[многоклетъчно|многоклетъчни]]) [[животни]]. Съвкупността от всички нерви в организма (извън [[главен мозък|главния]] и [[гръбначен мозък|гръбначния мозък]]) се нарича [[периферна нервна система]] (ПНС). Във [[физиология|функционално]] отношение ПНС се състои от два дяла (две групи нерви) – [[вегетативна нервна система|вегетативен]] и [[соматична нервна система|соматичен]]. [[Вегетативна нервна система|Вегетативната нервна система]] има симпатиков и парасимпатиков дял. [[Филогения|Филогенетично]] нерви и [[нервна система]] се появяват за пръв път при [[мешести]]те животни.<ref name="zhe">{{cite book |title=Цитология и хистология : [Учебник] за студентите от ВИЗВМ [- Ст. Загора], Ветеринарномедицински факултет |last=Кръстев |first=Харалампи |authorlink= |coauthors=Стоян Витанов |year=1993 |publisher=Земиздат |location=София |isbn=954-05-0083-4 |pages=399 |url= |accessdate=}}</ref>

Нервите са описани като самостоятелни образувания в тялото на [[човек]]а в „[[Трактат]] по [[анатомия]]“ на [[индия|индийския]] лекар Бхаскаре Бхатше, през [[10 век пр.н.е.|X век пр.н.е.]] В труда си „За частите на [[животни]]те“ [[Аристотел]] ([[384 г. пр.н.е.]] – [[322 г. пр.н.е.]]) описва три [[черепномозъчни нерви|черепномозъчни нерва]] ([[зрителен нерв|зрителен]], [[обонятелен нерв|обонятелен]] и [[слухово-вестибуларен нерв|слухово-вестибуларен]]) и отличава периферните нерви от [[кръвоносен съд|кръвоносните съдове]] в тялото на [[животни]]те. [[Гален|Клавдий Гален]] ([[129]] г. – [[200]] г.) описва седем чифта [[черепномозъчни нерви]], четирихълмието на [[главен мозък|главния мозък]] и голямата мозъчна [[вена]] в книгите си „Анатомически изследвания“ и „За предназначението на частите на човешкото тяло“.<ref>Клавдий Гален. О назначении частей человеческого тела. Под ред. В. Н. Терновского. Медицина. Москва, 1971{{ref-lang|ru}}</ref> Едно от най-значимите му открития е, че [[главен мозък|главният мозък]] контролира движенията на [[мускул]]ите с помощта на нервите.<ref>{{cite book | last = Frampton | first = M | year = 2008 | title = Embodiments of Will: Anatomical and Physiological Theories of Voluntary Animal Motion from Greek Antiquity to the Latin Middle Ages, 400 B.C.–A.D. 1300 | publisher = VDM Verlag | location = Saarbrücken | pages = 180-323 | isbn = | lang = en}}</ref> Значителен брой периферни нерви описва и зарисува [[Андреас Везалий]] ([[1514]] – [[1564]]) в своя знаменит труд „За строежа на човешкото тяло“ (в ориг. {{lang-la|De corporis humani fabrica}}) – първото съвременно анатомическо изследване на човешкото тяло.<ref>А. Везалий. О строении человеческого тела. Том 1, Москва, 1950; том 2, Москва, 1954.{{ref-lang|ru}}</ref> [[Габриеле Фалопио]] ([[1523]] – [[1562]]) описва канала на [[лицев нерв|лицевия нерв]] в своите „Анатомически наблюдения“ ([[1561]], в ориг. {{lang-la|Observationes anatomiсае}}). [[Русия|Руският]] учен и лауреат на [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобеловата награда за физиология или медицина]] [[Иван Павлов|Иван Петрович Павлов]] ([[1849]] – [[1936]]) открива [[условен рефлекс|условните рефлекси]] и първи доказва [[биология|биологичните]] основи на [[психика (психология)|психичната дейност]] при [[човек]]а и [[животни]]те.<ref>''Артамонов В. И.'' Психология от первого лица. 14 бесед с российскими учёными. — М.: Академия, 2003. — С. 24.{{ref-lang|ru}}</ref>

[[File:1320 The Cranial Nerves.jpg|300px|thumb|right|Началото на черепномозъчните нерви в основата на мозъчния ствол ([[анатомични термини за местоположение|вентрален]] изглед)]]

При [[човек]]а и [[бозайници]]те те са 12 чифта, като всеки един има два симетрични клона – ляв и десен, които инервират съответната половина на тялото. Функционално черепномозъчните нерви принадлежат към [[соматична нервна система|соматичната нервна система]] — моторни, сетивни или смесени (моторно-сетивни), като някои от тях съдържат и [[вегетативна нервна система|парасимпатикови влакна]].<ref name="gadjev">{{cite book |title= Анатомия на домашните животни. Том 2 |last=Гаджев |first=Стоян |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= |location= |isbn=9544870288 |pages=395 |url= |accessdate=}}</ref>

[[File:Anatomy and physiology of animals The spinal cord.jpg|thumb|300px|right|Гръбначен мозък с дорзални и вентрални коренчета]]

Стволовете на гръбначномозъчните нерви излизат последователно от двете страни (лява и дясна) през междупрешленните отвори между съчлененията на [[прешлен]]ите, по дължината на [[гръбначен стълб|гръбначния стълб]]. След излизането си от гръбначномозъчния канал, задното коренче на нервния ствол образува гръбначномозъчен [[ганглий]] ({{lang-la|ganglion spinale}}). Нервните влакна на предното коренче преминават непрекъснато покрай ганглия на задното и образуват [[ганглий|ганглии]] в тъканите и органите, които инервират. <ref name="prives">{{cite book |title=Анатомия человека. Издание 12-е, переработанное и дополненное |last=Привес |first=Михаил Григорьевич |authorlink= |coauthors=Н. Лысенков, В. Бушкович |year=2006 |publisher=СПбМАПО |location=[[Санкт Петербург]] |isbn=5-98037-028-5 |pages=720 |url= |accessdate= |lang=ru}}</ref>

Заболяванията на периферните нерви се означават като [[невропатия]]. Когато е засегнат един периферен нерв, състоянието се нарича мононевропатия, а когато са засегнати два или повече периферни нерва – [[полиневропатия]]. Заболяванията на нервните сплитове се наричат [[плексопатия]]. Заболяванията на нервните коренчета на [[гръбначен мозък|гръбначния мозък]] се означават като [[радикулопатия]].<ref name="cn">{{cite book |title= Частная неврология |last=Яхно |first=Николай Н |authorlink= |coauthors=Владимир парфенов Парфенов |year=2006 |publisher=Медицинское информационное агентство |location=[[Москва]] |isbn=9785894813379 |pages=189 |url= |accessdate= |lang=ru}}</ref>