Луи II дьо Конде е представител на рода Конде, който произлиза от кралския род на [[Бурбони|Бурбоните]]те. Той е втори братовчед на [[Луи XIII]] и син на '''''Анри II дьо Конде'''''. До 1646 г. носи титлата херцог Д'Енгиен. Образован е в Кралската академия в [[Париж]] по [[йезуити|йезуитски]] маниер, израства като арогантен младеж, заслепен от кралската си кръв и напълно презиращ благородниците с по-ниско потекло. На 17 години е назначен за губернатор на Бургундия и именно като такъв привлича вниманието на [[Ришельо]] и Луи XIII, които виждат големите му пълководчески възможности. Скоро той потвърждава това мнение, когато на възраст 22 години като командващ армията в [[Нидерландия]] разгромява испанците край [[Рокроа]] ([[19 май]] [[1643]] г.) - бляскаво постижение, което му носи прозвището '''''Великия Конде''''' и остава завинаги на страниците на военната история.
