Уикипедия

Йосиф Соколски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м форматиране: 50x параметри
Ред 27:
== Биография ==
=== Младежки години ===
Йосиф Соколски е роден със светско име Иван около 1786 г.<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |isbn= |pages= 628 |url= |accessdate=}}</ref> в с. Нова махала (днес квартал на Габрово) в семейство на православни християни, баща му бил дървар-въглищар. Иван ходел често с баща си в гората, за да му помага, тъй като бил единственото момче в семейството. На четмо и писмо вероятно е бил научен от селския свещеник. През детските си години се проявявал като „буйно момче и мразел турците“<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |isbn= |pages= 629 |url= |accessdate=}}</ref>.
 
До 1826 г. за живота му е известно следното. В началото на 19 век (около 1802 г.) става послушник в [[Троянски манастир|Троянския манастир]], където приема монашество през 1806 г. и остава там дълги години. Посещава [[Света гора]] (Атон) през 1820-те год., откъдето донесъл ръкописа на „Габровски сборник“, в който е описано житието на свети [[Онуфрий Габровски]]. На 1 май 1826 г. става игумен на [[Калоферски мъжки манастир|Калоферския мъжки манастир]]. Както пише [[д-р Петър Цончев]], {{цитат|Това става ясно от една негова бележка на първия празен лист от книгата „Священное цветособрание или сто и четыре священны истории от Гибнера“ на [[Будин]], 1824 г. Тази книга се намира в Габрово, в библиотеката на покойния свещеник [[Васил Михов]], който е бил сродник на Йосиф Соколски и негово духовно чедо.<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |isbn= |pages= 629 |url= |accessdate=}}</ref>|}}
 
Според някои автори, като Теплов и [[Раковски]], преди да се покалугери, Йосиф Соколски е бил хайдутин. Според неговия биограф [[Станимир Станимиров]], както и според д-р Петър Цончев, това не би могло да е вярно<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |isbn= |pages= 628-629 |url= |accessdate=}}</ref>.
 
Според думите на йеромонах Йосиф, игумен на Габровския манастир, {{цитат|Решението на Йосиф Соколски да напусне Троянски манастир и да се установи в Габрово, за да основе манастир тук, било взето, когато монасите в Троянския манастир се разделили на 2 еднакво силни партии и при избор на заместник на починалия игумен не могли да дойдат до съгласие.|}}
Ред 41:
В края на 1830-те год. Йосиф Соколски прави постъпки да основе в [[Габрово]] [[Свето Благовещение (Габрово)|девически манастир "Свето благовещение"]]. През 1839 г. получава нужния ферман. Най-напред са построени килиите (1840-1842), а самата църква е довършена през 1846 г.<ref>За съжаление днес манастирът не съществува&nbsp;– бил е унищожен по най-варварски начин (с булдозери) през лятото на 1959 г., когато Габрово става окръжен град и срещу манастира започва да се строи сградата на Окръжния комитет на БКП. Заповед за разрушението вероятно издава тогавашният председател на Окръжния народен съвет Никола Българенски.</ref>
 
Благодарение на своя „твърд характер на постник и въздържател, както и на внушителната му фигура“, Йосиф Соколски успява да основе 2-та манастира. Както пише д-р Петър Цончев, {{цитат|За неуморната му дейност по събиране средства за тяхното изграждане, разширяване и разхубавяване той спечелва почитта и уважението на всички габровци<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |isbn= |pages= 632-633 |url= |accessdate=}}</ref>.|}}
 
Архимандрит Йосиф Соколски изпъква и като радетел за българската просвета. Макар сам да е бил малко грамотен, той ценял учението и съзнавал неговото значение.
Ред 47:
През 1836 г. открива училище в Соколския манастир, в което учителствали дяконът на манастира Иларион, който преподавал псалтика (специално изпратен да я изучи в Търново); за кратко време тук е преподавал известният народен будител [[Неофит Бозвели ]]Хилендарски. Там учели 5 момчета, които на славянобългарски език са изучавали граматика, аритметика, география, писмовник и свещеното писание.
 
След като Неофит Бозвели напуска манастира, училището замира поради липса на учител. Архимандрит Йосиф Соколски въпреки това решава да открие истинско духовно училище за свещеници и за монаси. Поради липса на средства не успява да осъществи замисленото. През март 1847 г. успява да изходатайства от Търновския митрополит Атанасий пантахуза (разрешение) за събиране на помощи от епархията, като събраната сума щяла да отиде „за доизкарване и украса на манастира“ и за училището, което щял да открие за свещеници и монаси. Поради много причини не успял да открие така мечтаното училище. До края на дните си милеел за манастира и не преставал да пише от Киевско-Печорската лавра на габровските първенци и еснафи да се трудят за него<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |isbn= |pages= 633 |url= |accessdate=}}</ref>.
 
=== Подписване на Унията с Римокатолическата църква ===
Ред 59:
Руската дипломация е силно обезпокоена от унията, като вижда в нея заплаха за влиянието на Русия върху българската православна църква и върху българското население в Османската империя. Руският посланик в Цариград княз [[Алексей Лобанов-Ростовски|Лобанов]] решава да отвлече архиепископ Йосиф Соколски от Цариград. Това става със съдействието на [[Найден Геров]] и [[Петко Р. Славейков]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA593&lpg=PA593&dq=%D0%B9%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84+%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%82&source=bl&ots=Z3yxSUjcQX&sig=8ZS8ucUVcNd18CN8wvMAqIedSCw&hl=bg&redir_esc=y#v=onepage&q=%D0%B9%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84%20%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%20&f=false История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на българите, Емил Александров, ISBN 954621213X, 9789546212139, автор Георги Бакалов, редактор Георги Марков , издател TRUD Publishers, 2004, ISBN 9545284676, с. 593-594.]</ref>
 
Според общественика и изследовател на Габровския край д-р П. Цончев скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход „Елбрус“ на 6 юни 1861 г., заедно с [[П. Р. Славейков]]<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |isbn= |pages= 637 |url= |accessdate=}}</ref>. Католическата църква в България поддържа различна версия за това събитие: архиепископ Йосиф не бил напуснал доброволно Цариград, а бил отвлечен с помощта на П. Р. Славейков, който го „подмамил“ да разгледат парахода „Елбрус“, докато чакали за среща с български владици, поддръжници на унията. След което параходът отплувал за Одеса заедно с тези двама пътници на борда<ref>[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=51 Виж]</ref>.
 
До края на живота си Йосиф Соколски се подписва като „[[архиепископ]]“.
Ред 66:
След пристигането си в Одеса Йосиф Соколски е настанен в дома на габровеца Васил (Василий) Рашеев. След кратък престой там отпътува за Киев, където се установява в манастира [[Киевско-Печорска лавра]]<ref>[http://www.lavra.ua Сайт на Киевско-Печорската лавра]</ref>.
 
През 1861 г. на 2 пъти участва в служба в църквата на лаврата, след което повече не му се разрешава участие в службата. През 1862 г. му се отпуска руска държавна пенсия в размер 700 рубли годишно, увеличена на 1000 рубли през 1868 г.<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |isbn= |pages= 638 |url= |accessdate=}}</ref>
 
Йосиф Соколски моли (1862) да му бъде отпуснато място близо до манастира Китаевска пустиня, подчинен на лаврата, намиращ се недалеч от Киев, на брега на р. Днепър. Молбата му е била удовлетворена и там той засажда лозе с помощта на бесарабски българин, който живеел в Киев. Там скоро била построена и малка къщичка, като мястото нарекли Болгарский хутор (Български чифлик)<ref>[http://dic.academic.ru/dic.nsf/ruwiki/308832 Виж]</ref>. През 1869 г. там била построена и малка църква (параклис) „Св. Кирил и Методий“.
 
След полското въстание в 1863 г. възниква конфликт между руското правителство и папа Пий IX, поради което всички католически епископи били изгонени от Русия (тогава по-голямата част от днешна Полша е била в границите на Руската империя). Много селища от епархия Холм останали без свещеници, тъй като нямало кой да ръкополага нови католически свещеници. С разрешение на император Александър II архиепископ Йосиф Соколски е бил изпращан в Холм да ръкополага свещеници през януари и ноември 1872 г., октомври и ноември 1873 г. и ноември 1874 г., като ръкоположил общо 72 свещеници<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |isbn= |pages= 638-639 |url= |accessdate=}}</ref>.
 
През всичките години, прекарани в Русия, Йосиф Соколски многократно подава писмени молби да му бъде разрешено завръщане в България. След 1878 г. отново подновява тези молби, но му е било отказано<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |isbn= |pages= 640 |url= |accessdate=}}</ref>.
 
Далеч от родината, архиепископ Йосиф Соколски намира вечен покой на 30 септември 1879 г. Погребан е в Киевско-Печорската лавра в Киев.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Йосиф_Соколски“.