Никола Хаджиев (Лехово): Разлика между версии

'''Никола Николов Хаджиев''', наречен '''Даскала'''<ref name="Хаджиев 8">{{cite book |title= Мъртвите не възкръсват: Спомени |last= Хаджиев|first=Кирил Николов|authorlink= |coauthors= |year= 1994 |publisher= Любомъдрие |location=София |isbn= |pages= 8|url= |accessdate=}}</ref> и '''Венизелос'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 22.</ref>, е български революционер, деец на [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].

Никола Хаджиев е роден в 1882 година във [[валовища|демирхисарското]] село [[Лехово (Валовищко)|Лехово]], тогава в Османската империя, в семейството на Никола Тодоров Уланов, син на [[Тодор Оланов|Тодор Уланов]]. Завършва гимназия в Сяр и Солун. Става учител в родно си село в 1903 година. Поддържа имот в [[Пиперица]], където се жени. Влиза във ВМОРО и оглавява леховския революционен комитет в състав Димитър Шарков, Костадин Иванов Попов, Кръстьо Шаламанов, Стоян Гонгов и Стоян Попов.<ref name="Хаджиев 6">{{cite book |title= Мъртвите не възкръсват: Спомени |last= Хаджиев|first=Кирил Николов|authorlink= |coauthors= |year= 1994 |publisher= Любомъдрие |location=София |isbn= |pages= 6|url= |accessdate=}}</ref> Подпомага [[Пейо Яворов]] в печатането на вестник „[[Свобода или смърт (1903)|Свобода или смърт]]“ в [[Алиботуш]] в началото на февруари 1903 г. Яворов живее у Хаджиев от февруари до Великден, когато държи слово в църквата, след което се мести у Папа Стоян до Гергьовден.<ref name="Хаджиев 7">{{cite book |title= Мъртвите не възкръсват: Спомени |last= Хаджиев|first=Кирил Николов|authorlink= |coauthors= |year= 1994 |publisher= Любомъдрие |location=София |isbn= |pages= 7|url= |accessdate=}}</ref>

След освобождението на Демирхисарско по време на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година, Хаджиев е назначен за околийски управител на Демирхисарска околия.<ref>{{cite book |title= Мъртвите не възкръсват: Спомени |last= Хаджиев|first=Кирил Николов|authorlink= |coauthors= |year= 1994 |publisher= Любомъдрие |location=София |isbn= |pages= 8-9|url= |accessdate=}}</ref>

След [[България в Първата световна война|Първата световна война]], в 1918 година, когато Лехово е върнато на Гърция, семейството на Хаджиев се изселва в останалото в България съседно село Пиперица.<ref>{{cite book |title= Мъртвите не възкръсват: Спомени |last= Хаджиев|first=Кирил Николов|authorlink= |coauthors= |year= 1994 |publisher= Любомъдрие |location=София |isbn= |pages= 9|url= |accessdate=}}</ref> Заедно със синовете си Тодор и Кирил Хаджиеви подкрепя левицата във възстановената организация.<ref>{{cite book |title= Мъртвите не възкръсват: Спомени |last= Хаджиев|first=Кирил Николов|authorlink= |coauthors= |year= 1994 |publisher= Любомъдрие |location=София |isbn= |pages= 9|url= |accessdate=}}</ref> Привърженик е на ръководителя на [[Спомагателна организация на ВМРО|Спомагателната организация на ВМРО]] [[Алеко Василев]].

Делегат е на [[Серски конгрес на ВМРО (1924)|Серския конгрес на ВМРО]] на 1-2 септември 1924 година от Демирхисарска околия, на който е избран за запасен член на Окръжния революционен комитет и за делегат на [[Шести конгрес на ВМРО|Общия конгрес]] на организацията.<ref>{{cite book |title= VІ конгрес на ВМРО (1925) |last=Пърличев|first=Кирил |authorlink= Кирил Пърличев (писател)|coauthors= |year= 2005|publisher= Веда МЖ|location=София |isbn= 954-8090-03-1|pages= 81, 84|url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Убийството на Тодор Александров: (Изследване и документи) |last=Пърличев|first=Кирил |authorlink= Кирил Пърличев (писател)|coauthors= |year= 2002 |publisher= Веда МЖ|location=София |isbn= |pages= 89, 180|url= |accessdate=}}</ref>

След убийството на Алеко Василев в Горна Джумая на 12 септември 1924 г., успява да избяга във Виена с [[Георги Хазнатарски]], [[Тома Радовски]], Иван Коджабашиев и брат си Димитър Хаджиев.<ref>{{cite book |title= Мъртвите не възкръсват. Спомени |last= Хаджиев|first=Кирил Николов |authorlink= |coauthors= |year= 1994|publisher= Любомъдрие|location= |isbn= |pages= 15 - 16|url= |accessdate=}}</ref> В 1929 година е в Цариград заедно с брат си Димитър Хаджиев, сина си Тодор Хаджиев, [[Яне Богатинов]], [[Тего Куюмджиев]] и [[Михаил Герджиков]] формира комитет на ВМРО (обединена).<ref>Тего Куюмджиев за среща с М. Герджиков в Цариград и за дейността на ВМРО (обединена), в: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 126.</ref>

След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в 1944 година Никола Хаджиев е избран за председател на Околийския комитет на Отечествения фронт в [[Сандански|Свети Врач]], а синът му Тодор Хаджиев става кмет на [[Катунци]].<ref name="Хаджиев 50">{{cite book |title= Мъртвите не възкръсват: Спомени |last= Хаджиев|first=Кирил Николов|authorlink= |coauthors= |year= 1994 |publisher= Любомъдрие |location=София |isbn= |pages= 50|url= |accessdate=}}</ref>