Христо Калайджиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м „ ѝ “ вместо „ й “ |
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 25x параметри |
||
Ред 7:
{{Депутат-България|22о=1|1н=1|2н=1|3н=1|4н=1}}
}}
'''Христо Константинов Калайджиев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]] и член на [[Централен комитет на БКП|Централния комитет]] на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]].<ref name="ГУАМС 190">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6
==Биография==
Ред 15:
През 1935 година е арестуван и съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На съдебния процес Калайджиев заедно с [[Йордан Анастасов]], [[Александър Мартулков]], [[Борис Михов]] и [[Камен Калчев|Петър Калчев]] (неродом от Македония) е сред малцинството обвиняеми, които се определят като „българи“, а не „македонци“. Пред съда Калайджиев отрича членството си във ВМРО (обединена). Осъден е на 5 години затвор и 50 000 лева глоба и лежи в затвора от 1935 до 1938 година. През 1941 година е изпратен в политическия трудов лагер „[[Кръстополе (лагер)|Кръстополе]]“ край [[Ксанти]], където остава до 1943 година.<ref>Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 234 - 236.</ref> От 1943 година е член на Областния комитет на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] в София.
[[
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] подписва в София „[[Апел към македонците в България|Апела към македонците в България]]“.<ref>[http://mk.wikibooks.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%B5%D0%BB_%D0%B4%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D0%BE_%D0%91%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B0_-_1944 Апел до Македонците во Бугарија - 1944, http://mk.wikibooks.org]</ref> След това е назначен за председател на Съюза на македонските културно-просветни организации<ref>„История на България - електронна енциклопедия“, в. Труд, Сирма (Христо Калайджиев)</ref>. Между 1944 - 1945 година Калайджиев приема [[Македонизъм|македонистки]] уклон за създаване на единна [[обединена Македония]] и македонска нация, но скоро се отказва от тези идеи. Назначен е за подпредседател на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] заедно с [[Георги Кулишев]] и председател [[Димитър Силяновски]].<ref>[http://www.novazora.net/2010/issue17/story_05.html „Интервю с Трендафил Митев“, в.„Нова Зора“ - брой 17 - 27.04.2010 г.]</ref> Във своята книга „Федерална Македония и великобългарския шовинизъм“, издадена през 1945 година, Калайджиев се опитва да защини новосъдадените „македонската нация“ и „македонския език“, като ги обявява за факт от съвременността и изтъква конюктурни политически причини за съществуването им:
{{цитат|Но един въпрос има, който тук най-много кара да се мръщят, да правят кисели физиономии, да се стъписват. Това е въпросът за македонската нация. По тоя въпрос аз казах: македонската нация е един ясен, твърдо установен факт в днешната македонска действителност. А в живота е важно не това, което е било, а това, което е днес. Най-пакостна, най-нереална политика е да искаш да измениш днешната действителност в името на историята...<ref>{{cite book |title= Федерална Македония и великобългарският шовинизъм. Реч, държана пред конгреса на македонската емиграция, състоял се на 4 февруарий 1945 год. в София |last=Калайджиев |first= Христо
Вярно е, че някога македонците са били заедно с българите в черковната борба. Но вярно е също така, че македонците живеят отделен живот повече от 60 години. Вярно е, че те през това време са живели самостоятелен политически живот и са се стремили към отделна държава. Вярно е, е те са дали с хиляди жертви в борбата със завоевателната политика на балканските държави, че те през времето на тяхната окупация през войната още повече са се отдалечили от тях поради безобразните режими там, а днешната война и золумите на българските фашисти там окончателно оформиха македонците в отделна нация.
Освен тия обективни причини, играела е роля и важна политическа целесъобразност, именно: без тоя процес никога не би била стабилна македонската държава, защото чрез националните чувства винаги бимогла да намира благоприятна почва завоевателната политика на балканските държави.<ref>{{cite book |title= Федерална Македония и великобългарският шовинизъм. Реч, държана пред конгреса на македонската емиграция, състоял се на 4 февруарий 1945 год. в София |last=Калайджиев |first= Христо
...Мнозина се мръщят, че езикът бил груб. Да, груб, като все друг език в своето начало. Нима българският език не е бил груб през времето на Каравелов и П. Р. Славейков? Езикът е въпрос на дълга еволюция и на навик на ухото, както и на чувствата, с които се отнасяш към него.<ref>{{cite book |title= Федерална Македония и великобългарският шовинизъм. Реч, държана пред конгреса на македонската емиграция, състоял се на 4 февруарий 1945 год. в София |last=Калайджиев |first= Христо
След започналите промени в политиката по Македонския въпрос в България и влошаването на българо-югославските отношения, той се завръща към пробългарските си позиции. Между 1958 и 1964 година е член на ЦК на БКП и народен представител.<ref>[http://macedonian.atspace.com/doc/hk_i.htm „Премрежињата на македонското револуционерно движење - Спомени“, Скопие, 2006 г., Спомени на Мирчо Кикиритков]</ref> След заявлението на [[Тодор Живков]] на пленум на ЦК на БКП през 1963 г., че „въобще в нашата страна македонска националност няма, нито в Пиринския край, нито някаква друга македонска националност, на която да е председател Христо Калайджиев“, Калайджиев признава за грешки на БКП по Македонския въпрос, започнали през левосектантския ѝ период през 1932 г.
| |||