Разлика между версии на „Лъгадина“

122 байта изтрити ,  преди 4 години
м
без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 6x параметри
м (без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 6x параметри)
== История ==
[[Файл:Archaeological Museum of Thessaloniki, Greece Detail Lagadina.jpg|ляво|мини|100п|Бюст, намерен в района на Лъгадина, 200 - 250 година сл. Хр. [[Солунски археологически музей]]]]
Етимологията и на трите имена - българското ''Лъгадина'', турското ''Лангаза'' и гръцкото ''Лангадас'' идва от стробългарската дума л{{Уникод|ѫ}}гъ (лонг), ''гористо влажно място''.<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 - 1970), Ciela, София, 2008, стр. 31.</ref><ref name="Δήμος Λαγκαδά">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lagadas.gr/DB91A425.el.aspx| заглавие = Λαγκαδάς| достъп_дата = 2014-06-08 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател =Δήμος Λαγκαδά | език = | цитат = }}</ref>
 
=== В Османската империя ===
 
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Лъгадина има 800 жители българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] гъркомани и 500 [[гърци]], като в градчето има две гръцки училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.</ref> Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество ''Лангаза'' е предимно „славяноезично“ селище.<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 - 1970), Ciela, София, 2008, стр. 69.</ref>
[[ФайлFile:Lagadina Bulgarian Seal.JPG|дясно|мини|Печат на българското Лъгадинско общинско управление, 1913 г.]]
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Лъгадина е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 670 и 860.</ref> В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Лъгадинска околия е назначен [[Михаил Думбалаков]]<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.125</ref>. По-късно българските части са изтласкани от гръцките военни.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.185</ref>
 
561 148

редакции