Разлика между версии на „Христо Куслев“

м
без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 20x параметри
м (без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 20x параметри)
==Биография==
[[Файл:Karakoy-Alibotush-Gathering.jpg|ляво|мини|250п|Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]], Серско. Куслев е на шестия ред, първи отляво на дясно]]
[[ФайлFile:Yane Sandanski, Chernyo Peev,Sava Mihaylov, Hristo Kuslev, Ivan Anastasov Garcheto, Petar Yurukov and Nikola Pushkarov's Memoirs.jpg|мини|дясно|250п|{{cite book |title= Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1927 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages= |url=http://www.strumski.com/books/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5.pdf |accessdate=}}]]
Христо Куслев е роден на [[18 март]] [[1877]] година в [[Кукуш]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Семейството му е търговско. Учи до трети клас в Кукуш, а в 1896 - 1897 учи до VI клас в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]]. Като ученик в Солун се присъединява към ВМОРО, покръстен от поп [[Стамат Танчев]].
 
В 1897 година е приет в юнкерското училище в [[София]], но се отказва и с помощта на [[Гьорче Петров]] от 1898 година учителства в [[Лешко]] като параван за развиваната от него революционна дейност. Там посреща четите на [[Ефрем Чучков]], [[Стоян Георгиев (Дабиля)|Стоян Георгиев]] и [[Тодор Станков]] при влизането им в Македония през май 1898 година<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.</ref>. В Лешко укрепва революционния комитет и създава канал за пренос на оръжие от България.
 
През 1899 година завършва VII клас на Солунската гимназия<ref name="Кандиларовъ 96">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=96 |url= |accessdate=}}</ref> и учителства в [[Долни Порой]]. Става районен ръководител на ВМОРО за Поройско и основава революционни комитети в българските села.<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 405.</ref> След това [[Серски революционен окръг|Серският революционен комитет]] го праща учител в [[Цапарево]] и става районен началник на [[Каршияк]]а.
 
През септември 1901 година става учител в [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]], но преследван от властите през ноември минава в нелегалност. От началото на 1902 година е секретар в четата на [[Атанас Тешовалията]] в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопско]] и [[Разлог (област)|Разложко]]. Минава в България, а през януари 1903 година отново навлиза в Македония с четата на [[Гоце Делчев]]. От февруари 1903 година става [[Горни Порой|поройски]] войвода.<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_7.html Баждаров, Георги. „Моите спомени“.]</ref> Действа в [[Струмица|Струмишко]] начело на малка чета, с която участва и в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на същата година.
 
==Външни препратки==
* {{cite book |title= Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ Съобщава Л. Милетичъ |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1927 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages= |url=http://www.strumski.com/books/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5.pdf |accessdate=}}
 
== Бележки ==
562 695

редакции