Отваря главното меню

Промени

м
без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 25x параметри
| починал-място = [[Жеравна]], [[България]]
}}
'''Христо Макриев Фръчковски''' е български [[зограф]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], представител на един от най-старите родове в школата, [[Фръчковци|Фръчковския род]].<ref name="Василиев 215">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=215 |url= |accessdate=}}</ref>
 
==Биография==
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1841 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Христо също са зографи - [[Исай Макриев]] (1843 - 1881), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> Христо е най-големият от братята и учи при [[Дичо Зограф]].<ref name="Василиев 215"/> След това предава уменията на по-малките си братя, с които работи в [[Охрид]], [[Солунско]], [[Дойранско]] - в Порой, [[Драмско]] - [[Алистрат]], [[Серско]] - в „Свети Безсребреници“ в Катаконос, в [[Димитрич]], [[Авдамал|Абдомал]], [[Хумкос|Хункос]], [[Тахино (дем Висалтия)|Тайнос]], в [[Белица]] и в „[[Успение Богородично (Илинден)|Успение Богородично]]“ в [[Илинден (село)|Либяхово]] и други.<ref name="Василиев 216"/>
[[ФайлFile:St Mary Petrich Church Old Mural.jpg|дясно|мини|250п|Стенопис от „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в Петрич]]
Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в [[Петрич]] в 1871 година.<ref name="Василиев 215"/> Над западната врата отвътре в храма е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том Ι |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=360 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="Василиев 215"/><ref name="Василиев 216">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=216 |url= |accessdate=}}</ref> Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията - Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща - подобно обединяване на трите сцени е уникално. Отвън на западната стена (източната на нартекса) са големите композиции „Отиване при врачката“ и „Страшният съд“. Първата показва богатото въображение на художницитеа, а втората е със сложни сцени с много действащи лица. Иконостасните икони в църквата са били с по-добро качество от стенописите.<ref name="Василиев 216"/>
 
След това братята работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги ]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят - Христо работи сам, а Исай и Кузман заедно.<ref name="Василиев 217">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=217 |url= |accessdate=}}</ref> Христо изписва църквата „[[Рождество Богородично (Сараево)|Рождество Богородично]]“ в [[Сараево]].<ref name="Василиев 217"/> След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението в 1878 година.<ref name="Василиев 217"/> Рисуват в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]].<ref name="Василиев 217"/>
 
В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в [[Стара планина]]. Към тях по това време се присъединява [[Нестор Траянов]], с когото в 1891 година работят големите икони в църквата „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в [[Карлово]] и във „[[Възнесение Господне (Михилци)|Възнесение Господне]]“ в [[Михилци]], „[[Света Троица (Пролом)|Света Троица]]“ в [[Пролом (село)|Богаз]], „[[Свети Архангел Михаил (Соколица)|Свети Архангел Михаил]]“ в [[Соколица|Доганджии]], в [[Клисура]] и Клисурско, Сопот, в „[[Света Богородица (Калофер)|Света Богородица]]“ в [[Калофер]], в [[Нова Загора]] и околните села.<ref name="Василиев 217"/><ref name="eiib">{{ЕИИБ|том=2|стр=22}}</ref> В 1885 година Христо рисува повечето олтарни икони за „[[Свети Никола (Сливен)|Свети Никола]]“ в Сливен: иконите на Св. св. Петър и Павел, Архангелски събор, подписана „Христо Макриев Иконописецъ“, Свети Никола, Света Богородица, Христос, Йоан Кръстител, Три Светии, Архангел Михаил, Свети Харалампий.<ref name="Василиев 217"/> Христо работи и в [[Котел]] и в „[[Света Марина (Медвен)|Света Марина]]“ в [[Медвен]], „[[Свети Димитър (Ичера)|Свети Димитър]]“ в [[Ичера]], „[[Свети Илия (Градец)|Свети Илия]]“ в [[Градец (Област Сливен)|Градец]] и „[[Свети Николай (Жеравна)|Свети Николай]]“ в [[Жеравна]], където умира в 1893 година.<ref name="Василиев 217"/><ref>{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|isbn= |pages= 2681|url= |accessdate=}}</ref>
 
Негов син е известният иконописец [[Апостол Фръчковски|Апостол Христов Макриев]].
394 216

редакции