Христо Чернопеев: Разлика между версии

През февруари 1901 година четата на Чернопеев води първата голяма битка между чета на организацията и османски части - 14 часа се сражава при село [[Баялци]], като в битката загиват половината четници заедно с брата на [[Гоце Делчев]] [[Мицо Делчев]]. Това сражение утвърждава авторитета на революционната организация в Кукушко и Гевгелийско. През март Чернопеев заедно с [[Туше Делииванов]] пристига в София за снабдяване с оръжие. Тук Гоце Делчев го уговаря да поеме като войвода [[Благоевград|Горноджумайски]] район, където се стреми да отблъсне влиянието на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] и им дава чести сражения. Четата на Христо Чернопеев, заедно с тези на [[Кръстьо Асенов]] и [[Яне Сандански]] участва в аферата „[[Мис Стоун (афера)|Мис Стоун]]“ в [[Пирин]] през 1901 година.

 

Чернопеев се отнася с резерви към решенията на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес на ВМОРО]] през януари 1903 година за поемане на курс към незабавно въстание. На 24 март 1903 година четата на Чернопеев навлиза в Македония и през април води няколко сражения в Струмишко и Горноджумайско. Връща се в България за муниции и оръжие и отново навлиза в Македония с 250 души през август след избухването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. Четата му се разделя на три - едната, начело с [[Петър Самарджиев]], заминава за [[Тиквеш]], а друга част, начело с [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]], – за [[Радовиш]]ко. Чернопеев води няколко сражения с османски части през септември в края на въстанието се завръща в България.

 

 

След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се легализира и установява в Солун. През април 1909 година четите на Чернопеев и Сандански участват в [[Поход към Цариград|смазването на контрапреврата в Цариград]]. В 1909 година става един от учредителите на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]] и член на ръководството ѝ.

През декември 1909 година обаче струмишките дейци напускат партията и Чернопеев заедно с [[Константин Самарджиев Джемото]] и бившите [[Върховен македоно-одрински комитет|върховисти]] [[Михаил Думбалаков]] и [[Кочо Хаджиманов]] обикалят Струмишко за възстановяване на организиционната мрежа в окръга.<ref>Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр.250.</ref> Думбалаков пише за Чернопеев:

 

===По време на войните за национално обединение===

[[File:Chetnici s Georgi Zankov.JPG|ляво|мини|250п|На снимката: [[Апостол войвода|Апостол Петков]], Христо Чернопеев, [[Михаил Чаков]], [[Георги Занков]], [[Стефан Чавдаров]], [[Константин Самарджиев Джемото]], [[Антон Бозуков]] и други.]]

 

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е начело на Втора отделна партизанска рота (чета) на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], съставена от 145 души<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.111</ref>. Участва в освобождението на [[Банско]], [[Разлог|Мехомия]] и [[Кавала]] заедно с [[Йонко Вапцаров]], [[Пейо Яворов]] и [[Лазар Колчагов]]<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/znmt/znmt.html „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“]</ref> Спасява село [[Калапот]] от башибозук, но закъснява в [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]]. На 24 октомври с [[Михаил Чеков]] влизат в [[Драма (град)|Драма]], а на 27 в [[Кавала]], след което е назначен за комендант на Кавала<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.111, 125</ref>.

 

Става народен представител от Струмишки окръг<ref>Чолов, П., „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, стр. 340</ref>, но през 1915 година напуска парламента и като запасен капитан отива на фронта. По време на [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] е командир на I рота на [[Шести пехотен македонски полк|VI полк]] на [[Единадесета пехотна македонска дивизия|ХІ дивизия]]. Загива на 6 ноември 1915 г. в бой със френски части край село [[Криволак]], Щипско. Погребан е в църквата „[[Успение Богородично (Ново село, Щипско)|Успение Богородично]]“ на [[Ново село (Община Щип)|Ново село]], квартал на Щип. След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 година гробът му е заличен<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 187.</ref>. През 2010 година цялото гробище е разкопано и тленните останки на войниците са унищожени.<ref>[http://www.vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1499:2010-12-06-13-00-44&catid=9:actual&Itemid=50 Осквернените гробове в Македония.]</ref> В Регионалния исторически музей на Благоевград се съхраняват лични вещи и оръжия на Чернопеев, включително револверът, с който се сражава в Първата световна война, в която и умира. Родната къща на Чернопеев в родното му село днес е музей, но е в окаяно състояние.

 

== Външни препратки ==

* [http://www.macedonia-science.org/print.php?news.252 Гоцев, Славчо. Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899-1915 г.), в: „Македонски преглед“, година XIX, 2006, кн.1, 121-142.]

* [http://svetiivanrilski.blogspot.com/2007/11/blog-post.html Поклон пред големия българин Христо Чернопеев], Сдружение "Свети Иван Рилски"

* [http://www.bgsever.info/br-29_2008/stranici/str-11.htm За Христо Чернопеев], В с. Дерманци честват 140 години от рождението на Христо Чернопеев

* [http://www.focus-news.net/?id=f16391 Първият от единадесетте, разказ от Антон Страшимиров]