Христология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 2x А|А(Б) |
|||
Ред 28:
Иисус Христос стои в центъра на учението и каноните на различните християнски църкви. Между православните църкви, приели решенията на [[Вселенски събори|Халкедонския вселенски събор]] ([[Верую (Символ на вярата)|Никео-Цариградски символ на вярата]]) и западните църкви няма различия в областта на вероучението. Христологията на древната Църква се развива главно на Изток, разбира се и с участието на Запада, и се явява и до днес общо наследство на православието и католичеството, но акцентите се поставят различно.
Православната Църква изповядва, че е Една, Света, Съборна и Апостолска Църква (1 Тим. 3,15), което твърди и Католическата (= съборна) църква и след Голямата схизма (1054 г.). Централно различие и главна догматическа причина за разделението на двете най-големи църкви е христологичният спор за Филиоквето (9 в.) - вижте [[Верую (Символ на вярата)]]. Общо казано, Православната църква подчертава божествената природа на Христос повече от човеческата.
Понятия от древните литургически текстове и богословието като Богочовек, ипостас (χυποστασις – учението се появява в началото на 6 в., вероятно чрез [[Йоан Граматик]]), същност и единосъщност, природа (φύσις) и както и споровете за Светата Троица и природата на Иисус Христос са централни в христологическите спорове, които са най-продължителните и драматичните в историята на Църквата. През 4 в. на Първия и Втория [[вселенски събори]] се изясняват въпроси, свързани с единството на Божествената Троица. Според [[Арий]] Христос не е равен на Бог-Отец, а само нему подобен (подобосъщен / ομοιούσιος), докато александрийският епископ Александър твърди, че Христос е единосъщен (ομοοούσιος) с Отца. Първият вселенски събор утвърждава православното учение за единосъщието, формулирано в [[Верую (Символ на вярата)|Символа на вярата]]. През 5. в. се оформя христологическото учение за тайната на Боговъплъщението: начина на съединение и единството на Божествената и човешката природа в Лицето на Господа Иисуса Христа. Дева Мария е обявена от [[Вселенски събори|Ефеския вселенски събор]] [[Богородица]] и осъжда [[Теодор Мопсуетски]], който твърди, че Христос има две разделни естества. Така [[несторианство
След Четвъртия вселенски Халкидонски събор монофизитството обаче продължава да се вероизповядва в източната част на Византийската империя от [[Сирия|сирийци]], [[копти]], [[Етиопия|етиопци]] и [[Армения|арменци]]. Икуменическите диалози и спорове между православни и противохалкидонци траят до днес. В последната Съвместна декларация на “Смесената комисия за диалог между Православната Църква и ориенталските Православни църкви” (1993 г.) се казва: “Ние ясно разбрахме, че нашите две семейства винаги вярно са пазили една и съща истинска православна христологическа вяра и непрекъснато апостолско предание, макар да са ползували по различен начин христологическите термини… Двете страни са съгласни, че снемането на анатемите и запрещенията ще бъде основано на твърдението, че съборите и лицата, които по-рано са били предадени на анатема или осъдени, не са били еретически”. [[http://www.religiabg.com/?p=oldnews&id=3998]] Тази декларация се приема от едни, но се осъжда от други православни християни. Част от причините за това са отказът на източните църкви да признаят напълно Четвъртия вселенски Халкидонски събор. [[http://www.pravoslavieto.com/history/Monophysites_ecumenism.htm]]
|