Василий Смирненски: Разлика между версии

'''Василий Смирненски''' ({{lang-el|Βασίλειος Σμύρνης}}) е висш православен духовник, [[Поморие|анхиалски]] и [[Измир|смирненски]] [[митрополит]] на [[Цариградска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref>[http://www2.egiklopedia.gr/imeportal/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=3912 Encyclopaedia of the Hellenic World]</ref><ref name="Ιστορικά Καστοριάς">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2014_01_01_archive.html | заглавие = Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 2ο) | достъп_дата = 2014-07-21| фамилно_име = | първо_име = | дата = 2013-12-16 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | език = | цитат = }}</ref>

Роден е в 1835 година в [[Костурско|костурскотокостурско]]то село [[Загоричани]], което тогава е в Османската империя, в семейството на Стерьо (Астериос) и Екатерина (Екатерини) под името '''Козма'''. Негов внук е деецът на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] [[Кузо Попдинов]]. Завършва училище в Загоричани и в 1847 година на 13 години е изпратен в [[Цариград]], където дядо му по майчина линия Николай е свещеник. Учи във [[Велика народна школа|Великата народна школа]]. В 1853 година лично патриарх [[Герман IV Константинополски]] праща Василий в [[Халкинска семинария|Семинарията на Халки]], където му преподава ставруполският епископ [[Константин Типалдос|Константин]]. Василий се отличава при изучаването на [[старогръцки език|старогръцки]] и [[латински език|латински]] и започва да преподава тези предмети в долните класове като помощник на [[Илияс Танталидис]]. На 13 май 1860 година е хиротонисан от Константин Ставруполски за дякон, а през юли същата година завършва училището и става архидякон при митрополит [[Йоаникий Константинидис|Йоаникий Никейски]], който пребивава предимно в Цариград.

[[ФайлFile:Zagorichani-crkva-dvor.jpg|дясно|мини|250п|Църквата „Въведение Богородично“ в Загоричани с паметника на митрополит Василий.]]

В 1865 година, когато митрополит [[Софроний II Анхиалски]] подава оставка поради болест, Йоаникий Никейски предлага Василий за негов заместник. На 21 август 1865 е избран,<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|authorlink= |coauthors= |year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |isbn= |pages=243 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=2014-09-07}}</ref> на 27 септември ръкоположен за митрополит<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|authorlink= |coauthors= |year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |isbn= |pages=245 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=2014-09-07}}</ref> и на 28 октомври заминава за смесената българо-гръцка [[Анхиалска епархия]].<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|authorlink= |coauthors= |year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |isbn= |pages=246 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=2014-09-08}}</ref> Василий подпомага развитието на просветното дело в епархията си.

През октомври 1870 година Василий поема временно директорското място на Семинарията на Халки и налага строга дисциплина, с която овладява ученическите брожения след оттеглянето на Константин Ставруполски. Патриарх [[Антим VI Константинополски]] го предлага за наследник на митрополит [[Паисий Кепоглус|Паисий Кесарийски]] и на 18 април 1871 година Василий е избран за [[Кесарийска епархия|кесарийски митрополит]], но не приема избора<ref name="Kiminas 102">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 March 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 102 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 2014-09-15}}</ref> и през септември 1871 година се връща в [[Поморие|Анхиало]]. Междувременно на 27 февруари 1870 година е публикуван фермана за учреждаване на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Василий заедно с Илияс Танталидис, патриарх [[Кирил II Йерусалимски]] и [[Йоан Анастасиадис|Йоан Кесарийски]] не подкрепя твърдата линия към българските искания.<ref>Маркова, Зина. Българската екзархия (1870 - 1879), Издателство на БАН, София, 1989, стр. 50.</ref> През септември 1872 г. митрополит Василий взима участие в поместния Цариградски събор и е сред малцината, които са против провъзгласяването на Българската църква за схизматична. Заради благосклонното му поведение му е предложено да оглави новата църква, но Василий отказва.

Василий Смирненски умира на 22<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 106.</ref> или 23 януари 1910 година в Смирна.<ref name="Kiminas 94">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 March 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 94 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 2014-09-01}}</ref>