Алексо Василев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 20x параметри
Ред 6:
| починал-място =
}}
'''Алексо Василев''' е български [[зограф]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]].<ref name="Василиев 218">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=218 |url= |accessdate=}}</ref>
 
==Биография==
Роден е в 1854 година в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]].<ref name="Василиев 218"/><ref name="Василиев 225">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=225|url= |accessdate=}}</ref> Ученик е на [[Христо Макриев]].<ref name="Василиев 225"/> Заедно с [[Кузман Макриев]] работят из серските села.<ref name="Василиев 225"/> С Кузман Макриев и [[Епифаний Христов]] работят в църквата [[Успение Богородично (Дебър)|Успение Богородично]] в Дебър.<ref name="Василиев 218"/>
 
Към 1880 година с [[Никола Янев (зограф)|Никола Янев]] и [[Евгений Попкузманов]] рисува църквата „[[Свети Спас (Кътина)|Свети Спас]]“ в село Кътина.<ref name="Василиев 225"/><ref name="Василиев 229">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 229 |url= |accessdate=}}</ref> На западната стена отвътре има надпис „Кой исписалъ църквата Никола Ѧновъ Евгениѧ п. КȢзмановъ Алексо Василовъ Дебрели: о: с: Галичникъ“. Със стенописи са покрити стените, таванът и куполите. Дело на Никола Янев са изображенията в южния певник - светците Георги, Теодор Стратилат, Тарах, Сергий, Никита и Меркурий с Христос Вседържител над тях в купола, евангелисти и пророци. Останалите стенописи са дело на Алексо Василев и Евгений Попкузманов. На южната стена са светците Пантелеймон, Трифон, Стилиян, Теопемп, Агапий, Константин и Елена, на северната - Сава, Антоний, Козма и Дамян, Никита, Артемий и Прокопий, Петър Александрийски с Христос, а на западната - Йосиф, Йон, Дамаскин, Пахомий, ангел, Арсений Нови, Симеон Дивногорец, Взятие Илино, Анастас и Марина. Фигурите са с обикновен колорит и излъчват суровост. Като величина са по-големи от естествената и са несъразмерни и разкривени.<ref name="Василиев 229"/>
 
В 1885 - 1886 година работи в Балей, Раковица и в „[[Свети Георги (Антимово)|Свети Георги]]“ в [[Антимово (Област Видин)|Антимово]], Видинско с [[Данаил Несторов]].<ref name="Василиев 224"/><ref name="Василиев 225"/> В 1887 година е в „[[Свети Георги (Призрен)|Свети Георги]]“ заедно с Кузман Макриев.<ref name="Василиев 225"/> В 1899 - 1900 година рисува олтарните икони за „[[Св. св. Константин и Елена (Враца)|Св. св. Константин и Елена]]“ във Враца.<ref name="Василиев 225"/> На Алеко Василев са някои от иконите от „[[Света Петка Самарджийска]]“ в София, като тези на Свети Спиридон и Света Петка, пренесени в новата „[[Света Параскева (София)|Света Параскева]]“, „[[Света Троица (Драгалевци)|Света Троица]]“ в Драгалевци и църквата „[[Свети Никола (Рила)|Свети Никола]]“ в Рила (1892), където изрисува и стенописите, а на иконата на Христос се подписва „Изъ рȢки Алекси Василевъ“.<ref name="Василиев 225"/> На Алексо Василев са и стенописите в „[[Свети Спас (София)|Свети Спас]]“, която е съборена през Втората световна война, и в притвора на „Света Петка Самарджийска“, също съборен.<ref name="Василиев 225"/>
 
В 1891 - 1892 година работи в Плевенско.<ref name="Василиев 225"/> От 1900 до 1908 година работи из Плевенско с [[Нестор Траянов]], Данаил Несторов и [[Овентий Исачев]].<ref name="Василиев 223">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=223 |url= |accessdate=}}</ref> В 1900 година Данаил, подпомаган от Овентий и Алеко, под надзора на Нестор прави иконите за плевенската църква „[[Света Троица (Плевен)|Света Троица]]“.<ref name="Василиев 224">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=224 |url= |accessdate=}}</ref>
 
Синът му Георги Алексов, роден в 1886 година, учи при него и също работи като зограф.<ref name="Василиев 225"/>